Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Мат изведнъж почувства силно убождане в долната част на дясната си ръка. Същевременно нападателите му се отдръпнаха от него.
Той погледна втренчено, видя отделни капки кръв по ръката си. Един от непознатите стоеше над него, държеше малък трън в ръцете си, с който беше одраскал кожата му.
— Кккакво…? — успя да каже Мат.
За последно успя да види как облечените в кожи типове се надвесиха над него и си казаха нещо на език, който прозвуча като чужд и познат едновременно. И загуби съзнание.
Когато отвори очи, видя лицето на млада жена. „Аруула!“ — мина през ума му, но още в следващия момент разбра, че се е излъгал.
Жената, която стоеше пред него, беше по-дребна от Аруула и по-грациозна, макар и не по-малко красива. Кестенявокафява коса обгръщаше правилните черти на лицето, на което блестяха зелени очи. Носеше семпла кожена рокля, пристегната в тесните й хълбоци с широк кожен колан.
Мат забеляза, че стои изправен и е завързан за някаква греда. Бяха го омотали около подпората на тавана на някакво примитивно жилище, натъпкано с най-различна, грубо скована покъщнина. В средата на хижата имаше зидана камина, в която се извиваха пламъците на пращящ огън и разнасяха благодатна топлина.
Мат изстена. Наркотикът, който му бяха вкарали ниските типове, все още действаше. Почти имаше чувството, че е с две глави на раменете си…
— Ревлакаа — констатира младата жена на език, който някак си звучеше като френски.
— Дамаадак — дойде отговорът и Мат разбра, че жената не е сама в хижата. На заден план стоеше стар мъж със снежнобяла брада, с рошава кожена наметка и шапка със странна форма, а към всичко това — и голяма дървена тояга, чийто край беше украсен с богата резба. Очите на стареца гледаха с мекота, но чертите му изглеждаха сурови и решителни.
— Компраата? — обърна се младата жена към Мат, който утвърдително кимна.
Говореше на някаква своеобразна смесица от френски и италиански — поне френската му част той успяваше да разбере доста добре.
— Как се казваш? — осведоми се тя.
— Маддракс мое име — отвърна той.
— Говориш нашия език?
— Разбирам го — отговори Мат на чист френски.
Въпреки това младата жена, изглежда, го разбираше.
— Името ми е Сам — представи се тя. — Дъщеря съм на Йорл, старейшината на нашето племе. — Посочи стария мъж с шапката.
— Радвам се — излъга Мат и кимна към жената и към стареца. — Защо ме държите като пленник?
Изглежда, старецът не разбра веднага, затова дъщеря му малко му помогна. Йорл промърмори нещо неразбираемо, бавно се приближи.
— Защото си наш враг — заключи накрая той.
— Дошъл си да избиеш народа на нарките.
— Що за глупост! — отхвърли обвинението Мат. — Нищо не искам да ви направя. Тук съм след онзи проклет звяр…
— След нарка-то — рече Сам.
— Така е.
— Няма никаква разлика — констатира невъзмутимо Йорл. Който нападне нарка-то, напада и нарките. Това е древен закон.
— Ах, така ли? — Мат се намръщи. — Чудесно. Тогава ми кажете къде е моята спътница, тъй като очевидно вие много добре се разбирате с този звяр!
Йорл и Сам размениха объркани погледи.
— За какво говориш, чужденецо? — осведоми се младата жена.
— Говоря за това, че нарка-то отвлече моята спътница — призна без желание Мат. Тази словесна схватка продължи прекалено дълго за вкуса му — животът на Аруула беше в опасност. — Дошъл съм да я освободя.
— Маддракс лъже — каза Йорл невъзмутимо.
— Не, по дяволите, казвам истината. Не знаех нищо за нарките, а и не проумявам какво означаваше проклетото шоу с макета. Всичкото, което знам, е, че приятелката ми е в лапите на този хищник. На истинския нарка-то, разбирате ли?
Мат почувства, че старецът и дъщеря му не му крояха някакъв номер. Само се страхуваха — от него…
— Моля — каза той — развържете ме и ме пуснете да си ида. Нищо няма да ви сторя. Всичкото, което очаквам, е да спася спътницата си.
Йорл и младата жена си размениха въпросителни погледи и малко се поотдръпнаха, за да разговарят шепнешком.
— …не му имам доверие… — дочу Мат да казва старецът …съвместна работа с нашия враг…