Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Съвсем внезапно прозвуча дрезгав, нечовешки рев — и в следващия миг сянката зад една от големите скали оживя.
Нарка-то!
Всяващата ужас твар израсна, изправи се със страховит рев срещу мъжете. Огромният й череп, от който висеше сплъстена, оцапана с кръв козина, се изпъна напред, пастта на звяра зина и се показаха редиците страшни зъби и бивници.
За секунди Мат остана като парализиран и изгубил ума и дума, загледа като втрещен чудовището. Тялото на нарка-то наподобяваше горила — с широка, страхотно мускулеста горна част на трупа и две яки ръце, чиито лапи завършваха със смъртоносни нокти. Козината на звяра, бяла и рошава, придаваше на и без това страховитата фигура още по-внушителен вид. Мат прецени ръста на нарка-то на повече от три метра.
— Нарка-то! — изкрещяха като из едно гърло придружителите му и звярът изрева, вдигна лапите с опасните си нокти.
Мъжете действаха.
Великаните хвърлиха копията си, стрелците с лък пуснаха стрелите. И Матю стреля.
Куршумите изсвистяха във въздуха, достигнаха създанието. Животното отби едно от копията във въздуха, другото се заби странично в него. Куршумите на Мат влетяха плътно под главата в яката шия, стрелите се забиха в гръдния кош на звяра на височината на сърцето.
Но нищо не се случи.
Нарка-то изрева сърдито — но от раните не потече и капка кръв.
Воините, които вече бяха извадили мечовете си, за да се втурнат и нападнат, забелязаха объркани, че оръжията им нямат никакъв ефект. По лицата им се четеше неподправен ужас.
— Дух! — изкрещя панически едноокият. — Невъзможно е да се убие! Нарка-то е дух! Самият Оргуудоо го е изпратил…! — И още преди Мат да успее да предприеме нещо, хората на Алкам побягнаха.
— Не, по дяволите! — извика след тях. — Чакайте…!
Но воините на генерала вече не можеше да бъдат удържани. Презглава се спуснаха надолу по склона, бягаха от звяра, чийто смразяващ рев караше въздуха да трепери.
Мат Дракс се обърна, стисна зъби. Ако другите избягаха той щеше да остане. Дължеше го на Аруула…
— Само почакай, гадино — изръмжа той, прицели се със своята Берета Дабъл Екшън и стреля още веднъж.
Изстрелът изтрещя, заглуши рева на нарка-то. Куршумът излетя от дулото на оръжието, изсвистя срещу чудовището — и го улучи точно между очите.
Мат вече триумфално стисна юмрук — но както и преди, попадението не оказа никакъв ефект. Не потече никаква кръв, нищо не показваше, че хищникът изобщо е усетил куршума…
Мат объркано гледаше оръжието в ръцете си.
— Какво, по дяволите…?
Раната би била абсолютно смъртоносна за всяко живо същество. Или хората на Алкам бяха прави и той се беше изправил срещу някакъв проклет фантом, или…
Мат решително стисна юмруци. Искаше да разбере какво става тук.
С оръжие в ръце спринтира, изкачи лекото възвишение, направо срещу нарка-то. Откакто звярът се появи, не се бе придвижил нито крачка напред и това озадачи Мат. Нещо не беше наред…
Нарка-то отново нададе ужасяващия си рев и агресивно протегна огромната си глава. Мат стреля още веднъж, улучи главата на звяра от непосредствена близост — но не се случи нищо.
— Проклета твар! — извика Мат. — Пукни най-сетне!
Една от мощните лапи отхвръкна. Мат чевръсто се хвърли напред в снега, претърколи се през рамо и в следващия миг се озова зад незащитения гръб на животното…
… и нададе вик на изумление.
Бе очаквал твърде много неща — само не и пет ниски типа в кожени наметки, които стояха зад огромния хищник и го движеха с помощта на дървена конструкция. Челюстта на Мат увисна.
„Макет…?“
Не успя да довърши мисълта си, защото в следващия момент петимата мъже се нахвърлиха върху него и го събориха в снега.
— По дяволите! — извика Мат. — Кои сте вие? Какво зна…?
Облечените в кожи типове не отговориха. С малки, но силни юмруци забарабаниха върху него, нанасяха му немилостиви удари. Мат вдигна юмруци, понечи да се отбранява, но нямаше никакъв шанс срещу превъзхождащия брой на бързите като невестулки нападатели.
— Пуснете ме, по дяволите! — изкрещя високо, но противниците му не бяха на същото мнение. Отнеха му оръжието.