Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Накрая потеглиха. Отвън пред входа на пещерата се разкри гледка, от която спира дъхът. Пред тях се простираше обширна, покрита със сняг долина, заобиколена от огромни планински и скални маси. Причудливо оформени зъбери от скали и лед стърчаха до небето около върховете, наподобяваха костеливи пръсти, забодени в прозрачния утринен въздух.
Значи по това снежно поле се бяха спуснали вечерта. Трупът на андрона не се виждаше никъде. Бурята се беше погрижила животното да бъде погребано от огромни маси сняг, както и следите им… и тези на нарка-то.
Светът, върху който стъпваха краката им, изглеждаше недокоснат и девствен, заобиколен от хилядите отблясъци на ледените кристали, които лъснаха от хваналия кора сняг.
Имаха щастие в нещастието си. Според положението на слънцето бяха прекосили хребета на гърба на андрона. Сега задачата беше по някакъв начин да стигнат до долината — многодневен, изнурителен преход, за който провизиите в никакъв случай нямаше да им стигнат.
Мат се надяваше някъде да се натъкнат на селище и се молеше жителите му да не са някакви канибали. Тленните останки, които бе открил в гнездото на тарака, водеха до извода, че наблизо вероятно живеят хора.
Внимателно се спускаха по снежното поле, което водеше стръмно надолу, направо към редицата каменни била, които се издигаха на известно разстояние. Какво имаше зад тях, Мат и Аруула не можеха да видят — по-ниските области бяха закрити в облаци и гъста мъгла.
Въпреки слънцето, което непрекъснато се издигаше по стоманеносиньото небе и при това си оставаше странно матово феномен, който Матю бе забелязал още с „пристигането“ си тук, — беше чувствително студено. Мечтаеше си да е в термоизолиращ костюм. Аруула, изглежда, студът по-малко я затрудняваше. Благодарение на живота й в ордата на Зорбан беше привикнала към суровата природа. Лицето й беше леко зачервено, от устата й излизаха видими струйки пара.
Мат намираше, че изглежда ослепително красива.
Дива. Необуздана. Свободна.
По време на дългия преход говореха малко. Снегоходките вършеха добра работа, предотвратяваха затъването до колене при всяка крачка. Въпреки багажа върху раменете напредваха енергично и около обяд стигнаха до скалната верига.
Слънцето се закри, когато навлязоха в мъглата. Алено жълтата топка, която все още пламтеше на небето, се превърна в матово проблясващ диск, който скоро почти не се виждани заради бледосивото було.
Мат и Аруула уверено продължиха пътя си, разбира се, вече по-бдително, отколкото на откритата местност, където още от далеч щяха да забележат всяка опасност. Причудливите скални зъбери, които ги заобикаляха, изглеждаха заплашително и криеха тъмни убежища, в които можеха да се спотайват хиляди опасности.
Земята под тях скърцаше. Надигна се вятър, който със свистене се плъзгаше покрай стръмните скални формации.
Мат непрекъснато се оглеждаше. Не го напускаше чувството, че някой ги наблюдава. Естествена предпазливост… или пък постепенно го обземаше параноя?
Скалната верига се разклони, свърши в затрупана в сняг пропаст, която водеше стръмно надолу. От двете й страни се издигаха гигантски обледенени скални стени.
Мат предпазливо проверяваше терена под себе си. Нямаше желание да полети в бездната заедно с някоя снежна издатина. Снегът беше здраво замръзнал, ходеше се леко.
Спомни си за своята подготовка по алпинизъм, която бе преминал в рамките на курса по оцеляване в офицерската академия. Свали снегоходките от краката си, забиваше петите на ботушите си в замръзналия терен и полека се заспуска.
Аруула последва примера му. Бавно слизаха по стръмния склон, осмелиха се да минат през тясната урва. Двамата бяха наясно, че в случай на нападение — независимо какво — се намират в смъртоносен капан.
Колкото по-надолу слизаха, толкова по-гъста ставаше мъглата, накрая изцяло ги обви в такава плътна сивота, че не бяха в състояние да видят дори отдалечените само на няколко метра от тях скални стени.
Мат и Аруула се придържаха плътно един до друг. Сетивата им бяха напрегнати до крайност. Напредваха бавно и опипом…
Изведнъж някакъв ужасяващ рев разкъса тишината, дрезгав, скрибуцащ и нечовешки.
Вече бяха чували този рев и знаеха от чие гърло идва.
— Нарка-то! — изплъзна се от устата на Аруула. Тя и Мат се обърнаха рязко.