Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
— Аз му вярвам — отвърна Сам, — ние само трябва да… Остатъка от онова, което младата жена каза, Мат не успя да разбере — неизгодно положение, както се оказа веднага.
Защото така не изпитваше никакво подозрение, когато старецът и дъщеря му отново пристъпиха към него. Не допускаше нищо лошо, когато Сам хвана китката на ръката му, надяваше се, че ще го развърже.
Вместо това внезапно усети силно убождане в китката си. Уплашен, разбра, че Сам отново е одраскала кожата му с някакъв трън.
— Какво… какво е това? — попита той слисан.
— Отрова — обясни Йорл без усуквания. — На мнение съм, че ти си един от кръволоците на Алкам и враг на нарките, но дъщеря ми Сам, изглежда, по някаква причина ти вярва.
— А, така ли? — Мат изпръхтя. — И затова ме отравяте?
— Давам доверието си назаем — рече Сам. — Към отровата, която ти вкарах, има противоотрова. Ако в разстояние на два дни ти се даде, няма да ти се случи нищо. В противен случай…
— Великолепно — каза Мат и се намръщи. — Наистина страхотно…
Избълва куп злобни проклятия на родния си език, но знаеше, че няма никакъв смисъл да протестира. В момента беше важно едно-единствено нещо — да освободи Аруула от лапите на звяра. За всичко останало щеше да се погрижи по-късно…
— Разбрано — констатира той, преглъщайки яда си като горчиво лекарство. — Значи моят живот е във вашите ръце. Тогава сега бихте могли да ме освободите. Или не мислите така?
Йорл хвърли предупредителен поглед на дъщеря си, но Сам пристъпи напред, измъкна ножа, който висеше на колана на роклята й, и с него преряза набързо връзките на Мат.
— По-добре е — каза той, докато разтриваше китките на ръцете и ставите на краката си. — Много по-добре е. А сега ми върнете оръжието. Трябва да намеря леговището на звяра и да освободя спътницата си.
Старецът и дъщеря му отново размениха един от онези странни погледи.
— Нарка-то не е отвлякъл твоята спътница — заяви Сам с твърд глас.
— Така ли? Откъде знаеш това? В края на краищата ти не си била там навън, не си чула онзи страшен рев…
— Рев ли? — Йорл повдигна вежди. — Нещо като този тук ли? — Старецът хвана един от безбройните предмети, които се поклащаха на широкия му кожен колан и го постави на устните си. Това нещо наподобяваше очукан тромпет, който, изглежда, беше изрязан от рог.
Йорл не го наду, той изрева в него — и в следващия момент един ужасяващ, нечовешки крясък изпълни хижата.
Това несъмнено беше яростният рев на нарка-то и звучеше така истински, че Мат го побиха тръпки.
— Е? — попита старият мъж, след като свали отвратителния инструмент.
— К… какво означава това? — попита Мат слисан.
— Ела с мен — повика го Сам и го дръпна за ръкава на гащеризона му. Объркан, той последва младата жена навън. Установи, че се намира в село, чиито ниски, куполообразни хижи са заобиколени от огромни, надвиснали скали.
Жителите на селото — всичките с дребни, набити фигури, които еволюцията бе пригодила за суровия живот в планината — спряха посред работата си и смаяни се втренчиха в чужденеца.
Мат избягваше погледите им, имаше грижата да следва младата жена, която го водеше напряко през селото към една хижа, която беше по-голяма от всички останали.
— Влез — покани тя Мат. — Там ще намериш онова, което търсиш…
Мат колебливо се приближи до входа на хижата. При това имаше някакво недобро чувство в стомаха си. В последно време твърде често бе преживявал неприятни изненади, за да последва просто така подканата на Сам.
— Какво става с оръжията ми? — попита той.
— Няма да са ти нужни — увери го Сам. В гласа й се долавяха тъжни нотки. — Вече не…
Мат събра смелост, дръпна настрана кожената завеса, която затваряше входа на пещерата, и влезе в полумрака, който цареше зад нея.
Мина известно време, докато очите му привикнат към оскъдната светлина. Тогава видя в мрака да проблясват две студени очи и остри като ножове зъби в ужасната, раззината паст.
Потресен отскочи назад, когато забеляза гигантските контури на чудовището, което стоеше пред него в полумрака.
Беше нарка-то!
Само ръстът му трябваше да има около три метра, снагата му наподобяваше тази на горила. Бялата му козина беше дълга и рошава, лапите завършваха с хищни нокти. Вонеше на смърт и тление.