Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Маршрутът им водеше стръмно нагоре в планината. Никой не проронваше и дума, докато вървяха и Мат изпадна в мрачни размисли.
Непрекъснато мислеше за Аруула, боязливо се питаше дали ще пристигне навреме, за да я спаси. С носталгия си спомни за първата им среща, когато лежеше полумъртъв в останките от своята машина и за малко да стане жертва на отвратителните тараци. Тогава Аруула му спаси живота, сега беше неговият ред да се реваншира. Знаеше, че Аруула го обича и безусловно му вярва — той само се надяваше, че ще може да оправдае това й доверие…
— Още колко остава? — осведоми се Мат от единия гигант, когато се катереха по един тесен скалист хребет.
— Вече не е далеч — отвърна воинът, върху дясната половина, на чието лице имаше грозен белег и празна очна ямка последица от бой с мечове. — Намираме се на границата.
— Границата ли? — Мат повдигна вежди. — Каква граница.
— На района на звяра — отвърна боецът.
Мат усети, че по гърба му го побиват студени тръпки. За всеки случай измъкна „Берета“-та си и с обиграни движения я провери. Не искаше в решителния момент да бъде изигран от едно празно изщракване. В пълнителя, който побираше двайсет патрона, сега имаше още дванайсет.
Ако имаше добра позиция за стрелба, нарка-то можеше да се смята почти за убит. Защото проклетото нещо беше живо същество — а онова, което беше живо, можеше и да бъде убито…
— Маддракс е господар на гръмотевиците — каза с уважение един от стрелците с лък, когато видя пистолета в ръцете на Мат.
— Така е — потвърди Мат. Беше се отказал от желанието си да обяснява на жителите на този варварски свят принципа на действие на личното си оръжие.
— Маддракс е могъщ воин — каза мъжът, изпълнен със страхопочитание. — Можем да се смятаме за щастливи, че е на наша страна.
— Че на коя друга страна да съм? — каза Мат леко слисан.
— Не го слушай — предупреди го гигантът. — Той е само един боогу, с най-ниския чин между нас, воините. Той няма думата.
Стрелецът с лък наведе покорно глава и с това Мат сметна работата за приключена — макар че някъде в коремната му област се загнезди странното чувство, че нещо не е наред…
Не му остана време да размишлява върху този проблем.
Над една тясна пътека, която се виеше по протежение на стръмно издигаща се скална стена, навлязоха дълбоко в царството на нарка-то.
Това беше опасен поход. От едната страна на широката само половин метър, покрита с дълбок сняг пътека се извисяваше вертикално стръмната скала, от другата страна беше зиналата пропаст. Трябваше страшно много да се внимава от засипаната със сняг земя да не се окажеш изведнъж в празно пространство. Мат и воините се придържаха плътно до скалната стена, придвижваха се предпазливо напред.
Най-сетне стигнаха до края на пътеката, до покрито със сняг високопланинско плато. На неравни интервали стърчаха скални игли, които изглеждаха като неми, замръзнали стражи, които пазят ледената пустош.
Едноокият великан даде на мъжете си кратка, строга команда. Стрелците с лък посегнаха към колчаните си, поставиха стрели на тетивата на лъковете си. Двамата гиганти заеха с копията си положение, от което по всяко време можеха да ги хвърлят.
Мат почти физически усещаше безпокойството и страха, които обзеха придружителите му. Чувстваше, че и неговият пулс се ускорява. Хвана пистолета с двете си ръце, готов за стрелба.
В приведена стойка се запромъкваха дебнешком през снежното поле — пет дребни черни точки сред бялата пустиня.
Съзнанието, че звярът по всяко време може да ги издебне, тегнеше върху тях, съпътстваше ги на всяка крачка. Мъжете многократно се обръщаха уплашено, вдигаха оръжията си — но всеки път изкривените сенки на скалите бяха онова, което заблуждаваше напрегнатите им сетива.
Внимателно и бдително, с оръжие в ръка продължаваха да се прокрадват напред и всеки момент очакваха нападение.
И все пак нищо не беше в състояние да ги подготви за ужасяващия миг, в който се изправиха лице в лице срещу нарка-то…
Случи се бързо и неочаквано.
Приближиха се до края на снежното поле, стигнаха там, където покритите със сняг скални кули се сгъстяваха в нещо като корона, чиито зъбци се извисяваха в широк кръг.