Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Отново прозвуча страховитият вой, понесе се като фантом между стените на теснината.
Мат измъкна пистолета си, трескаво се огледа. Сред мъглата в тясната клисура беше невъзможно да се каже от коя посока идва ревът.
— По дяволите — изръмжа той, — къде е гадината…? За секунди беше тихо, двамата останаха неподвижни.
Тогава внезапно зад тях в снега се чуха тежки стъпки.
Мат приготви оръжието за стрелба и натисна спусъка. Куршумът с трясък излетя от дулото и сякаш беше погълнат от матовата стена на мъглата.
Нарка-то отново изрева, като че ли направо му се подиграваше.
Мат стреля още веднъж и още веднъж. Тогава му стана ясно, че само си хаби патроните. Разумът у него надделя. Знаеше, че има един-единствен път, по който можеха да се измъкнат от нарка-то. Ако останеха тук и чакаха чудовището да се покаже, щяха да са безвъзвратно загубени…
— Стратегическо отстъпление! — рече Мат, сграбчи ръката на Аруула и я задърпа след себе си.
С гигантски крачки двамата се заспускаха по стръмния склон, изоставяйки всяка предпазливост. Мат се чувстваше като скиор без ски, смъквайки се възтромаво надолу с косматите си снегоходки, теглейки Аруула на буксир.
Изведнъж се чу енергичен пукот. Замръзналият сняг се разтвори под тях!
Мат изрече някаква груба ругатня, когато краката им загубиха опора и те увиснаха във въздуха.
Падаха! В облак от сняг и леден прах се пързаляха, претъркаляха се и падаха надолу по склона, многократно се преобръщаха в твърдия замръзнал сняг.
По едно време Мат успя да спре главоломния си устрем към долината и отново да се изправи на крака — но от Аруула нямаше и следа! Сепна се, завъртя се по своята ос — но никъде в гъстата мъгла не можеше да открие спътницата си.
— Аруула! — извика той, отначало приглушено, после все по-силно. — Аруула, къде си?
— Маддракс! Тук съм, тук… Ааах!
Викът на младата жена внезапно замря, премина непосредствено в ожесточен боен вик.
Мат почувства как в жилите му се влива адреналин. Мускулите му се напрегнаха, изхвърлиха го в посоката, където зад матовото було предполагаше, че се намира спътницата му.
— Аруула! — извика той. — Идвам…!
Писъкът на жената воин изпълни студения въздух, отекна в тесните скални стени. Мат само можеше да се надява, че бяга в правилната посока. С „Берета“-та в ръце заслиза с широки крачки по склона, готов да се притече на помощ на Аруула, когато внезапно загуби почва под краката си.
Замръзналият сняг под него подозрително изпука — и се счупи като тънко стъкло. Мат изруга, опита се да се залови за нещо… ала ръката му остана празна.
Под него зейна тъмна пропаст и го погълна, преди да успее да предприеме нещо. В следващия миг падаше в безкрайна бездна.
„Вълча яма!“ — мина му през ума, докато тъмната скала профучаваше покрай него, а небето отгоре избледняваше в някакъв все по-смаляващ се отрязък.
Тогава стигна до дъното на ямата.
Мат чу как всяка кост от тялото му изпука, когато се стовари върху твърдата скала, главата му се трясна в коравото дъно и пред очите му изскочиха звезди.
Последното нещо, което чу, преди да загуби съзнание, бяха отчаяните писъци на Аруула.
Краката, които се приближаваха с тромави крачки по хваналия ледена кора сняг, бяха увити в гъста козина. Притежателите им вървяха в индийска нишка, като непрекъснато се стремяха да стъпват безшумно. Носеха със себе си дълги копия, които в снега им служеха същевременно и като пътнишка тояга.
Мъжете се задъхваха, докато изкачваха стръмния склон. Приближиха се до вълчата яма, в която лежеше в безсъзнание мъж — мъж, какъвто никога досега не бяха виждали.
Участниците в командата с почуда гледаха надолу.
— Той е различен — каза някой, сочейки светлата кожа и странния костюм на чужденеца.
— Силен е — каза друг, с поглед вперен в странното нещо, което чужденецът стискаше в ръката си. — Той повелява на гръмотевиците.
— Ще ни бъде полезен — рече трети, който пристъпи към края на ямата с триумфално ухилено лице. — Извадете го и го занесете в лагера…
Мат отвори очи.
Беше загубил всякаква представа за място и време. Нито знаеше къде се намира, нито колко време е бил в несвяст.