Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Взел набързо решение, вдигна ръката с „Берета“-та, прицели се в главата на тарака и стреля отново.
Куршумът улучи мутиралия плъх точно между очите.
Тъмночервена кръв изпръска, когато излетелият куршум откъсна част от черепа. Животното умря моментално.
Мат отпусна оръжието си. Не изпитваше никакъв триумф от победата си. В този чужд свят бушуваше страховита борба за оцеляване. Който искаше да живее, трябваше да убива.
Обърна се, тръгна по едно отклонение в тунела. Тук коридорът на пещерата свърши — и смрадта стана непоносима.
Беше високо сводесто помещение, чийто под беше покрит със слама и сухи клони — гнездото на гигантския плъх. Наоколо бяха разхвърляни кости и части от скелети. Мат различи останки от животни, но също така части от кости на хора, които бяха станали жертва на нетарака, черепи, чиито празни очни кухини сякаш го гледаха с няма жал.
Мат изтръпна, когато си помисли за бедните хорица, станали жертва на нетарака. Тук, дълбоко под скалите, в тази тъмна, воняща дупка бяха намерили ужасната си смърт.
Рязко се обърна и напусна плъшето гнездо. При трупа на нетарака спря още веднъж и измъкна ножа си. Ако той и Аруула искаха да имат някакъв шанс да се измъкнат от тази ледена пустош, трябваше да бъдат подготвени…
Мат се изплю и преодоля отвращението си, наведе се и с прецизни разрези започна да сваля кожата на убития тарак от все още топлото му тяло. Както го бе направил според наставленията на баща си при един ловен излет върху заек. Оттогава намрази тази работа и занапред отказваше да дере животно.
Досега…
Беше страшно кървава работа. Мат се чувстваше като касапин. Накрая държеше кожата в ръце, изостави голата, воняща мърша на тарака в мрака зад себе си и се отправи по обратния път към Аруула.
Жената воин беше пазила хранителните припаси, както й бе наредил, но по израза на лицето й успя да разбере, че е била загрижена за него и че не един път си е помисляла да го последва. Отиде при него и радостно го поздрави, с учудване гледаше кървавата тарашка кожа в ръцете му.
— Достойна победа — констатира тя.
— Не — отвърна съвсем тихо Мат, — проклета свинщина.
Бурята продължаваше да вилнее. Матю хвърли един поглед навън. Междувременно бе настъпила нощта.
Той предложи да поеме първата смяна на пост — само за, в случай че в мрака дебнат още неприятни изненади или нарка-то отново се появи.
Докато Аруула се зави в кожите и легна да спи, Мат се зае от клони и от кожата на тарака да направи снегоходки, които щяха да облекчат придвижването им по дълбокия сняг. Много пъти се сепваше по време на работата си, струваше му се, че е видял нещо — но всеки път това бяха менещите сенки, които трепкащият огън хвърляше върху стената на пещерата.
Около полунощ Аруула се събуди и го смени.
Мат легна и затвори очи, за да си поотдъхне малко. Мислите му бяха потънали в мрака, кръжаха около тараци и андрони, около страшна снежна буря и отвратително чудовище на име нарка-то.
По едно време заспа.
Беше неспокоен, навестяван от кошмари сън, но продължи до сутринта.
Когато отвори очи, вън вече беше светло. Бяла слънчева виделина нахлуваше през входа на пещерата, срещу който се очертаваше прекрасният силует на Аруула.
— Добро утро — каза младата жена, когато Мат се размърда. Добре ли спа?
Матю Дракс се полуизправи и прогони съня от очите си. За секунди не можеше да се опомни къде се намира, смяташе падането, бурята и срещата с нетарака за страшилища от лошия кошмар. Тогава видя окървавената тарашка кожа на пода на пещерата, помириса вонята на гнилост — и разбра, че не е сънувал.
Тромаво се изправи на крака и раздвижи кокалите си, които го боляха от лежането върху твърдия, студен под.
А тя си беше отново старата, позната Аруула. Ужасите на нощта бяха забравени. Жената воин отново излъчваше кураж и самоуверност, които Мат така много ценеше у нея.
— Слънцето грее — констатира без нужда тя, докато бледата, сгряваща топлина нахлуваше през входа на пещерата.
Закусиха с няколко от изсушените плодове в чувала с провизиите и после стегнаха нещата си. Наметките бяха криво-ляво поизсъхнали и щяха да ги предпазват от студа, освен това сега имаха снегоходки, които Мат беше измайсторил през нощта. Изглеждаха донякъде като космати пити пица, но щяха да изпълнят предназначението си.