Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— А ако не сгреши?
— Надхитри я. Накарай я да се открие.
Тави сложи ръка на стената до себе си.
— Както направи ти във Втора калдеронска.
— Точно така. Малко хора осъзнават, че нито мечовете, нито ръцете, нито фуриите сами по себе си са опасни, Тави. Разумът е опасен. Волята е опасна. А ти имаш предостатъчно и от двете.
Тави се намръщи и обмисли чутото, докато гледаше опонента си.
Ръцете му спряха да треперят.
По стълбата зад тях се раздадоха стъпки и капитан Налус се качи на стената. На бузата му, на мястото, където беше паднал сърпът, разпаряйки плътта до костта, се виждаше нова превръзка.
Тави беше чул, че той е заповядал просто да сложат няколко шева и „да не прахосват силите на лечителите за такива драскотини, когато животът на други хора е в опасност“.
— Ваше височество — каза Налус и кимна на Тави. — Готов ли сте?
Тави взе оръжието от Арарис и метна ремъците през рамо.
— Готов.
— Последвайте ме — каза Налус.
Тави последва капитана, който неохотно се беше съгласил да ръководи процеса, право към Наварис. В същото време тя започна да се движи към тях, стройна и смъртно опасна.
На руините се бяха събрали много хора — легионери и придружаващи легиона. Хиляди хора. Някои се бяха качили по стени и полуразрушени покриви, за да имат по-добра гледка към върха на стената.
Той едва успяваше да ги забележи в тъмното, но на покрива на една от най-близките сгради видя да се развяват белокосите гриви на маратите, Кайтай и нейните хора.
Той им кимна и гръмкият звук от едновременни удари с юмруци по нагръдниците наруши тишината на нощта.
Те стигнаха до средата на стената едновременно с Наварис. Тави спря на достатъчно разстояние от нея, за да има възможност да избегне внезапна атака. Капитан Налус застана между тях.
— Наварис от Фригия? — каза той. — Готова ли сте?
Погледът на безцветните й очи беше насочен към Тави.
— Готова.
— Гай Октавиан — продължи Налус. — Вие готов ли сте?
— Готов.
Налус се огледа.
— Припомням ви, че битката се води до смърт. Длъжен съм да попитам дали някой от вас има намерение да отстъпи и да избегне безсмисленото кръвопролитие?
— Не — отговори Тави.
Наварис не каза нито дума, само леко се усмихна.
Налус въздъхна.
— Гай Октавиан, вашето оръжие.
Тави се подчини и протегна мечовете си с дръжките към Налус.
Капитанът ги изследва за наличие на отрова и ги върна на Тави, като преметна празните ремъци на рамото си.
— Наварис от Фригия, вашето оръжие.
Той подложи остриетата на Наварис на същата проверка и увеси на рамото си и нейните ремъци.
— Добре — каза той. — Нито една от страните да не се движи, докато не се отместя и не преброя до десет. Веднага щом свърша, и двамата противници могат да действат. Разбрахте ли ме?
И двамата отговориха утвърдително. Налус пристъпи между тях и забърза надолу по стената, за да слезе на земята. Това сякаш продължи цяла вечност и през цялото това време Тави гледаше Наварис в очите.
— Едно! — извика Налус.
— Нервен ли си, момче? — тихо попита Наварис.
— Иска ми се да поспя — отговори Тави. — И съм леко гладен. По-късно смятам да закуся и да дремна малко.
— Ще можеш да си починеш добре — каза Наварис. — Това ти го обещавам. И никога повече няма да огладнееш.
— Две! — извика Налус.
— Любопитен съм — каза Тави, — как успя да оцелееш, когато „Мактис“ потъна?
— Арарис уби призователя, с когото се биеше. Но ти твоя само го потроши. Сложихме го в лодката и той ни скри от левиатаните.
— Три! — извика Налус.
Устните й се разтегнаха в безсърдечна усмивка.
— Трябваха му три дни, за да умре. Беше достатъчно, за да се отдалечим от Пътя.
Тави почувства прилив на гадене от подобно описание. Три дни… Врани, това е лош начин да умреш. Въпреки че той предположи, че и добрите не са толкова много.
— С нетърпение очаквах това — каза Наварис.
— Четири!
— Защо? — попита Тави.
— Защото ти си просто примамка, момче.
Погледът й за момент спря да го фиксира и се фокусира върху отрязъка стена зад него.
— Когато умреш, Валериан ще дойде за мен.
Тя потръпна.