Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— И това ще бъде бой, който си струва да се гледа.
— Пет!
— Първо трябва да спечелиш този — каза Тави.
Наварис наклони глава и очите й отново се втренчиха в него.
— Шест!
— И аз съм любопитна — каза тя. — Ти наистина ли си принцепс Октавиан?
Тави й отговори с копие на нейната лека усмивка.
— Ще го разберем съвсем скоро.
— Седем! — извика Налус.
Дишането на Наварис започна да се ускорява. Той видя как очите й се разширяват и как по тялото й и по цялата дължина на двете й остриета пробяга поредица от нетърпеливи малки потръпвания.
Устата му пресъхна, но той се съсредоточи върху това, което му беше казал Арарис. Търпение. Контрол. Погледна убийцата и леко докосна острието с магия, вкарвайки света в ясен, спокоен фокус.
— Осем!
Наварис поотвори уста, тялото й се разтресе странно, сякаш се канеше да се хвърли в битката, без да се допитва до краката.
— Девет!
Тави си пое дълбоко дъх.
Гласът на Кайтай звънна ясен и жив в тишината между броенето на Налус, отразявайки се многократно в камъните, така че всеки мъж, всяка жена, всяко дете да я чуе.
— Изпрати я при враните, алеранецо!
— Десет!
Първи алерански избухна в единен оглушителен рев, който разтърси всичко наоколо — легионът приветстваше своя командир.
Очите на Наварис блеснаха от внезапна похот и ярост, а устата й се отвори в беззвучен вик на удоволствие, когато тя вдигна меча си и се стрелна към Тави.
Глава 55
Наварис беше бърза. Тя съкрати дистанцията за едно мигване на окото, а оръжията, кръжащи пред нея, се преплитаха с поредица от резки удари, непредсказуеми като удар на мълния.
Преди ревът на Първи алерански да утихне, тя беше нанесла на Тави около петдесет удара и той беше сигурен, че само бавното отстъпление и скорошните му интензивни тренировки с Арарис му позволиха да ги блокира.
Цветни искри се изсипваха всеки път, когато остриетата се удряха и блокираха толкова бързо, че Тави трудно виждаше през тях. Имаше чувството, че се сражават в буря от миниатюрни звезди.
Натискът й беше неотслабващ, настойчив и прецизен. Всеки от нейните пестеливи, посичащи удари, достигнали до вдигнатото му оръжие, той усещаше в рамото си.
Но безспорно бяха лесни за отразяване. Стрелкаха се напред като двуглави змии, плавно, почти непредсказуемо и невероятно бързо.
Той блокира всеки от тях, но отговаряше само с най-традиционни контраатаки, насочени повече към това да я накара да се опасява от контраатаки, отколкото реално да й пусне кръв.
Той пропусна следващия удар и беше принуден да се отдръпне настрани, извивайки гръб навън.
Мечът на Наварис изтръгна сноп искри по корема му и отскочи от бронята му, оставяйки тънка черна линия върху стоманата на легиона. Ако беше успяла да удари право, мечът й щеше да мине през бронята му като през плат.
Два пъти Тави забеляза очевидни дупки в защитата й, но Арарис го беше научил да не се подлъгва по подобно нещо. Това беше умишлено действие от страна на Наварис и ако той лекомислено беше преминал в контраатака, това можеше да му коства живота.
И тогава Тави го почувства — проблясък на изненада и безпокойство в Наварис, оцветил буйстващите в нея емоции, бликащи като фонтан от нея.
Тя увеличи темпото и силата на атаките си, но не достатъчно, за да получи Тави шанс да нанесе удар. Той беше принуден да отстъпи назад по-бързо и защитата му трепна за миг, преди да стане по-силна под урагана от стомана и светлина, заплашващ да го погълне.
— Работи с краката! — извика Арарис.
Тави не посмя дори за миг да погледне към краката си. Убийцата би го пронизала.
Той за секунда почувства, че балансът му се променя и осъзна, че Наварис го е избутала до ръба на стената — дясната му пета висеше в празното пространство.
Наварис отново се хвърли напред и Тави знаеше, че ако няма място за отстъпление, никога няма да издържи яростната й атака.
Той призова вятъра и превърна целия свят в неясен, размазан образ. Остриетата му се стрелнаха, достигайки едновременно едното — нивото на шията, а второто — слабините.
Дори когато усети контакта, той черпеше сила през тежките камъни на стената, завъртя се и се изстреля във въздуха.
Усилената от фурии сила на краката му позволи да преодолее разстоянието от двадесет фута и да се приземи на покрива на най-близката сграда.