Кралят на зимата

— Сарлина? — трябваха му няколко секунди, за да се сети за малкото момиче, което беше дошло да обвини Оуейн в Каер Кадарн. — А, Сарлина! Вече се омъжи. За един рибар. — Тристан се усмихна. — Ти й даде котенцето, нали?

Сложихме Тристан и неговите хора в центъра на нашата стена от щитове, почетното място в тази битка, но когато врагът тръгна в атака, ударът не беше насочен към центъра, а срещу дърветата, които защитаваха нашите флангове. Първоначално плиткия ров и сплетените клони на дърветата предизвикаха суматоха във вражите редици, но те много бързо се научиха да използват падналите дървета за прикритие и на някои места успяха да преминат невредими. Нашата линия отново се огъна назад. Но ние отново издържахме, а Грифид, моят бивш враг, се прослави като повали Нейзиънс, най-добрият боец на Гундлеус. Щитовете трещяха в непрестанни сблъсъци, чупеха се копия, звънтяха мечове и щитове се цепеха, а воините бяха на края на силите си. На върха на западния хълм вражето опълчение се беше събрало зад преградата на Нимю и ни гледаше отгоре. Морфанс накара изморения си кон още веднъж да се изкачи по опасния стръмен склон. Морфанс погледна на север, а ние гледахме него и се молехме да надуе сребърния рог. Той дълго стоя там с присвити очи, накрая обаче трябва да беше останал доволен от видяното — вече всички подразделения на врага бяха влезли в долината, затова Морфанс допря сребърния рог до устните си и благословеният зов полетя през врявата на битката към Артър.

Никога звукът на един рог не е бил посрещан с по-голяма радост. Целият ни фронт тръгна напред, завъртяхме очуканите си мечове с нова сила. Сребърният рог със своя ясен звук, прозвуча отново и отново, ловен призив, който приканваше Артър да се присъедини към клането, и всеки път, когато чуехме този сигнал, ние увеличавахме натиска срещу врага, настъпвахме през клоните на повалените дървета, сечахме и мушкахме, крещяхме срещу противниците, които заподозряха някакъв капан, и започнаха нервно да оглеждат долината. Горфидид извика на своите хора да ни разбият сега и неговата кралска гвардия поведе атака срещу нашия център. Чух мъжете от Кърнау да крещят своя боен вик, вдигнали мечове, за да платят дълга на своя престолонаследник. Нимю беше сред нашите копиеносци и въртеше меч с две ръце. Аз й извиках да мине назад, но душата й беше обзета от жажда за кръв и тя се биеше като зъл дух. Враговете се плашеха от нея, защото знаеха, че тя е докосната от Боговете, затова мъжете се опитваха да я заобиколят, вместо да се бият с нея. Но въпреки това аз се зарадвах, когато Галахад я избута по-далеч от предната линия. Галахад може да беше закъснял за битката, но затова пък се биеше с такава дива радост, че врагът започна да отстъпва от помръдващия куп мъртви и умиращи мъже пред него.