Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Ще се радвам на твоята компания там — казах му аз, но в интерес на истината в душата ми нямаше и капка радост. Не ми се ходеше още в Отвъдния свят, не и докато Сийнуин живееше на този свят. Аз притиснах ризницата към гърдите си, за да усетя нейната малка брошка и си помислих за лудостта, която никога вече нямаше да ме поведе по своя криволичещ път. Високо произнесох името й и Каван ме погледна объркан. Бях влюбен, а щях да умра без да съм имал възможност да подържа ръката на своята любима, нямаше да видя лицето й отново.
Внезапно бях принуден да забравя за Сийнуин, защото ирландските Черни щитове от Демеция решиха да не заобикалят преградата на духовете, а да поемат риска да я пресекат. Тогава видях и защо. На хълма се беше появил един друид, който ги беше повел през преградата на Нимю. Нимю дойде до мен и втренчи поглед към високата фигура, облечена в бяла роба и покрита с бяла качулка, слизаше с дългите си крака надолу по стръмния хълм. Ирландците вървяха след него, а зад техните черни щитове и дълги копия заслизаха и поуиските опълченци, стиснали разнообразното си оръжие — лъкове, чукове, брадви, копия, тояги и вили.
Песента на моите хора заглъхна. Те стиснаха копията си и допряха краищата на щитовете си, за да са сигурни в здравината на стената. Противниците, които подготвяха своята собствена стена от щитове за атака, сега се обърнаха да гледат как друидът водеше ирландците надолу към долината. Иорует и Танабурс хукнаха да го посрещнат, но новодошлият друид махна с дългия си жезъл да не му се пречкат. Тогава той свали качулката си и ние видяхме дългата бяла брада сплетена на плитки и полюшващата се плитка на косата му, завързана с черна панделка. Беше Мерлин.
Нимю извика като видя Мерлин и хукна към него. Враговете се отдръпнаха, за да я пропуснат да мине, от другата страна противниците ни също се разделиха, за да пропуснат Мерлин, който тръгна към нея. Дори на бойното поле един друид можеше да се разхожда където си поиска, а този друид беше най-славният и най-силният в цялата страна. Нимю затича и Мерлин разпери ръце да я посрещне. Тя хлипаше щастлива, че го беше намерила отново, хвърли се към него и обви тялото му с белите си ръце. И аз изведнъж се почувствах щастлив заради нея.
Мерлин прегърна Нимю през рамото и двамата тръгнаха към нас. Горфидид бе видял пристигането на друида и сега беше подкарал коня си в галоп към нашата част от бойното поле. Мерлин вдигна жезъла си да поздрави краля, но не обърна внимание на въпросите му. Ирландските воини бяха спрели в подножието на хълма и сега подреждаха стена от мрачните си черни щитове.
Мерлин идваше към мен и точно както в деня, когато беше спасил живота ми в Каер Сус, вървеше с неповторимо студено величие. Нямаше усмивка на тъмното му лице, нямаше и следа от радост в дълбоките му очи, от тях струеше само свиреп гняв, който ме накара да падна на колене и да наведа глава пред него. Сеграмор направи същото и изведнъж всички изстрадали копиеносци от намалялата ни войска паднаха на колене пред друида.
Той протегна черния си жезъл и най-напред докосна Сеграмор по рамото, после мен.
— Станете — каза той с тих и твърд глас, след това се обърна към врага. Той свали ръката си от рамото на Нимю и вдигна жезъла си с две ръце над остриганото теме на главата си. Мерлин втренчи поглед към армията на Горфидид, след това бавно свали жезъла. И това издължено старо лице излъчваше такава властност, в бавния му жест имаше такава сигурност, че цялата армия на Горфидид коленичи пред Мерлин. Само двамата друиди останаха прави и неколцината конници не слязоха от конете си.
— От седем години — каза Мерлин и гласът му се понесе над долината толкова ясен и силен, че дори Артър и неговите хора можеха да го чуят, — търся Познанието на Британия. Търсих силата на нашите предци, която изоставихме след идването на римляните. Търсех онези неща, които ще възстановят тази страна и ще я върнат на нейните истински Богове, на нейните собствени Богове, нашите Богове, Боговете които са ни създали и които можем да убедим да се върнат и да ни помогнат. — Мерлин говореше бавно и просто, така че всеки да може да го чуе и разбере. — Сега — продължи той, — аз имам нужда от помощ. Имам нужда от мъже с мечове, мъже с копия, мъже с безстрашни сърца, да дойдат с мен в едно враждебно място и да намерят последното Съкровище на Британия. Търся Гърнето на Клидно Ейдин. В Гърнето се крие нашата сила, нашата изгубена сила, нашата последна надежда да превърнем Британия отново в остров на Боговете. Мога да ви обещая само трудности, моята награда за вас ще бъде единствено смъртта, ще ви храня само с горчилка, ще ви поя с жлъч, но в замяна ще искам вашите мечове и живота ви. Кой ще дойде с мен да търсим Гърнето?