Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Цял час му трябваше на Горфидид да прекара хората си през реката и да ги подреди в нова стена от щитове. Предположих, че вече е следобяд и хвърлих поглед назад, търсех Галахад и хората на Тюдрик, но не видях никого. За моя радост не видях никого и на западния хълм, където Нимю беше издигнала преграда от духове да пази нашия фланг. Но Горфидид едва ли се нуждаеше от хора там — войската му беше по-голяма от когато и да било. От Браногениум бяха дошли нови попълнения и офицерите на Горфидид дърпаха и бутаха новодошлите, за да ги наместят в стената от щитове. Ние гледахме как командирите използват дългите си копия, за да стегнат редиците. И въпреки че крещяхме смели предизвикателства, вече знаехме, че на мястото на всеки воин, който бяхме убили при брода, сега бяха дошли нови десет.
— Никога няма да успеем да ги задържим тук — каза Сеграмор докато гледаше как нарастват силите на врага. — Ще трябва да се върнем до повалените борови дървета.
Но преди Сеграмор да успее да даде заповед за оттегляне, самият Горфидид излезе напред, за да хвърли предизвикателствата си срещу нас. Той дойде сам, дори синът му не тръгна с него. При това Горфидид дойде стиснал само копието си, мечът му беше прибран в ножницата, а нямаше и щит, защото кралят нямаше ръка, с която да го държи. Позлатеният по краищата шлем, който Артър беше върнал на Горфидид преди годежа си със Сийнуин, беше увенчан със златен орел, разперил криле. Черното наметало на краля на Поуис се спускаше от раменете му и покриваше задницата на коня. Сеграмор ми изръмжа да остана на мястото си и тръгна напред да пресрещне Горфидид.
Поуиският крал не използваше юзди, а командваше коня си с глас. Сега животното послушно спря на две крачки от Сеграмор. Горфидид опря върха на копието си на земята и разтвори двете части на забралото си встрани, така че да се вижда навъсеното му лице.
— Ти си черният демон на Артър — каза той на Сеграмор и плю, за да се предпази от злото, — а твоят господар, който си пада по курвите, се крие зад меча ти. — Горфидид отново плю, този път срещу мен. — Защо не дойдеш ти да говориш с мен, Артър? — викна той. — Да не си си загубил езика?
— Моят господар Артър — каза Сеграмор на своя невероятно развален британски, — си пази гласа за песента на победата.
Горфидид вдигна дългото си копие.
— Аз съм с една ръка — викна той към мен, — но ще се бия с теб!
Аз стоях и мълчах. Знаех, че Артър никога не би излязъл в двубой със сакат човек, но Артър не би и мълчал. Вече щеше да е започнал да моли Горфидид за мир.
Но Горфидид не искаше мир. Той искаше клане. Сега поуиският крал подкара коня напред назад пред нашите редици, като направляваше животното само с колене и започна да вика на нашите хора.
— Вие умирате, защото вашият господар не може да си свали ръцете от една курва! Вие умирате заради една разгонена кучка! Заради една кучка, която вечно е разгонена! Вашите души ще бъдат прокълнати. Моите мъртви вече пируват в Отвъдния свят, но вашите души ще станат играчки в техните ръце. И защо трябва да умирате? Заради неговата червенокоса курва? — и Горфидид вдигна копието си към мен, след това насочи коня си право срещу мен. Аз се дръпнах назад да не би да успее да види лицето ми през прореза на шлема, а моите копиеносци веднага ме оградиха. Горфидид се присмя на явния ми страх. Конят му беше толкова близо до хората ми, те можеха да го достигнат с оръжията си, но Горфидид не показа и капка страх, когато плю отново срещу мен.
— Жена! — викна ми той, това беше най-тежката обида. След това кралят докосна коня с левия си крак, животното се обърна и в галоп се отправи към войските срещу нас.
Сеграмор се обърна към нашите редици и вдигна ръце.
— Назад! — викна той. — Назад към преградата! Бързо! Назад!
Ние обърнахме гръб на врага и затичахме. Противниците ни шумно закрещяха, когато видяха двете ни знамена да се оттеглят назад. Те помислиха, че бягаме, нарушиха бойния си ред и хукнаха след нас. Ние обаче имахме голяма преднина и се източихме през пролуката сред повалените дървета много преди някой от хората на Горфидид да ни настигне. Наредихме се във фронт зад преградата, а аз отново заех мястото на Артър в самия център на предната линия. Там пътят минаваше през процепа, който бяхме направили сутринта сред струпаните борове. Ние нарочно оставихме пролуката и не поставихме никакви препятствия пред нея, защото се надявахме, че това ще изкуши Горфидид да нападне точно там, което щеше да даде време на нашите два фланга да отдъхнат. Аз издигнах двете знамена на Артър до себе си и всички зачакахме атаката.