Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Хората на този фланг се биеха, убиваха и умираха, но малцина мъже можеха да издържат дълго на такъв натиск, а ако силурците на Гундлеус успееха да се изкачат по склона под преградата от духове и минеха в гръб на воините от левия ни фланг, тогава никой не би могъл да се задържи. Атаката беше жестока, защитата не по-малко. Оцелелите конници на Морфанс се хвърлиха срещу силурците, Нимю засипваше хората на Гундлеус с проклятия, а воините на Тристан със свежите си сили се биеха като лъвове. Но дори да бяхме два пъти повече, пак нямаше да можем да попречим на врага да ни заобиколи. И те ни заобиколиха. Нашата стена от щитове се изви като змия и се разпадна край брега на реката, където образувахме полукръг около двете знамена и малцината ранени, които бяхме успели да пренесем до тук. Беше ужасен момент. Видях как се разпадна стената ни от щитове, видях как противниците ни започнаха да избиват нашите пръснати копиеносци и тогава затичах с останалите оцелели. Някои бягаха отчаяни без да мислят. Ние успяхме да изградим една неравна стена от щитове и можехме само да гледаме как войската на Горфидид с победоносни викове изтребваше нашите бегълци. Тристан оцеля, Галахад и Сеграмор също, но това беше слаба утеха, защото ние бяхме загубили битката и сега ни оставаше само да умрем като герои. В северната половина на долината вражата стена от щитове все още държеше Артър бездеен, а в южната част нашата стена, която беше отстоявала на атаките на врага през целия ден, сега беше разбита и останките от нея бяха обградени. Бяхме влезли в сражението сутринта двеста здрави и силни мъже, а сега бяхме малко повече от сто души.
Принц Кунеглас излезе напред със своя кон и ни подкани да се предадем. Неговият баща командваше хората срещу Артър. Кралят на Поуис се задоволи да остави на своя син и на крал Гундлеус да довършат оцелелите копиеносци на Сеграмор. Кунеглас поне не обиди хората ми. Той спря коня си на десетина крачки от нас и вдигна дясната си ръка, в която нямаше оръжие — знак, че идваше с мир.
— Мъже на Думнония! — викна Кунеглас. — Вие се сражавахте добре, но ако продължите да се сражавате ще умрете. Аз ви предлагам живот.
— Използвай поне веднъж меча си преди да молиш смели мъже да се предадат — викнах му аз.
— Страх те е да се биеш, а? — подигра му се Сеграмор, защото досега никой от нас не беше видял Горфидид, Кунеглас или Гундлеус да се сражават на предната линия на тяхната стена от щитове. Крал Гундлеус седеше на коня си на няколко крачки зад принц Кунеглас. Нимю го проклинаше, но дали силурският крал беше разбрал, че тя беше там, не знаех. Дори и да беше разбрал, той едва ли щеше да се разтревожи, защото ние бяхме в капан и бяхме обречени.
— Можеш да се биеш с мен сега — викнах аз на Кунеглас. — Мъж срещу мъж, ако смееш.
Кунеглас тъжно ме погледна. Аз бях целия окървавен, окалян, потен, ранен и кървящ, а той изглеждаше така изискан в своята къса ризница и с шлема, увенчан с орлови пера. Той се поусмихна към мен.
— Аз знам, че ти не си Артър — каза той, — защото го видях на кон, но който и да си, ти се би като благородник. И аз ти предлагам да живееш.
Аз свалих потния тежък шлем от главата си и го хвърлих в центъра на нашия полукръг.
— Вие ме познавате, лорд принц — казах аз.
— Лорд Дерфел — произнесе името ми той, после ми оказа честта да се обърне към мен като към военачалник — Лорд Дерфел Кадарн, ако гарантирам вашия живот и живота на вашите хора, ще се предадете ли?
— Лорд принц — казах аз, — аз не командвам тук. Трябва да говорите с лорд Сеграмор.
Сеграмор пристъпи напред до мен и свали заострения си черен шлем, който беше пробит от копие и черната къдрава коса на Сеграмор бе сплъстена от кръв.
— Лорд принц — каза той предпазливо.
— Предлагам ви живот — каза Кунеглас, — ако се предадете.
Сеграмор вдигна кривия си меч към северната част на долината, която беше в ръцете на конниците на Артър.
— Моят господар не се е предал — каза той на Кунеглас, — така че и аз не мога да се предам. Но въпреки това — надигна той глас, — аз освобождавам моите хора от клетвата им.
— Аз също — викнах аз към моите хора.