Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Второто, което забеляза, беше звукът: ритмично тракане, накъсвано периодично от пронизващо ушите изсвирване. Отначало смътен, този звук като че ли бързо се приближаваше. Въпреки ранния час улиците, които можа да види през отворените порти, бяха пълни с народ. Половината хора, които се мяркаха, като че ли бяха от Морския народ: мъжете гологърди, жените — с ярки ленени блузи и с шарфове, по-пъстри от онези, които носеше тайренското простолюдие. Всички глави като че ли бяха обърнати към източника на звука. Из тълпата пробягваха деца, шмугваха се покрай теглените от волове коли и тичаха към шума. Няколко добре облечени мъже и жени бяхе слезли от носилките си и стояха до носачите и гледаха. Някакъв търговец с раздвоена брада и сребърни вериги на гърдите на палтото си се беше показал наполовина от прозорчето на боядисана с червен лак карета и викаше на кочияша да усмири нервно Потропващите коне, докато се напрягаше да види по-добре.
Белокрили гълъби, стреснати от високите каменни покриви от едно особено силно изсвирване, изведнъж закръжиха във въздуха… и две големи ята се сблъскаха и засипаха тълпата долу с телца на замаяни гълъби. Изпопадаха всички птици. Някои от хората дори престанаха да се взират към приближаващия се шум и зяпнаха към небето. Изненадващо много засъбираха нападали птици и закъсаха вратовете им, и то не само босоноги хора в опърпана вълна. Една жена в коприна и дантела набързо събра половин дузина, преди отново да зяпне към шума: птиците увиснаха в ръцете й.
Аливия ахна стъписано.
— Това добра поличба ли е, или лоша? — провлече сеанчанката. — Трябва да е лоша. Освен ако гълъбите са различни?
Нинив я погледна кисело, но не отвърна нищо. Беше станала много мълчалива, откакто Лан изчезна предишния ден, тема, по която съвсем мълчеше.
— Някои от тези хора ще измрат от глад — тъжно промълви Мин. По връзката потече жалост. — Всеки един, за когото мога да видя нещо.
„Как мога да се скрия? — изсмя се Луз Терин. — Аз съм тавирен!“
„Ти си мъртъв — отвърна му рязко Ранд в ума си. Хората пред него щяха да измрат от глад, а той се смееше? Нищо не можеше да се направи, разбира се, не и след като Мин кажеше нещо, но смехът беше друго нещо. — Аз съм тавирен. Аз!“
Какво друго се случваше в Тийр заради идването му? Това, че беше тавирен, не винаги имаше въздействие, но когато имаше, то можеше да покрие цял град. Най-добре бе да продължи с това, за което беше дошъл, преди неподходящите хора да се досетят какво означава летящи гълъби да се сблъскат във въздуха. Щом Отстъпниците пращаха срещу него орди тролоци и мърдраали, възможно беше Мрако-любци да се възползват от всяка възможност да забият стрела между ребрата му. Да не полага много усилия да се скрие не беше като да не полага въобще.
— Все едно че си развял Знамето на Светлината и водиш хиляди души почетна гвардия, а не шест — сухо измърмори Кацуан и изгледа накриво Девите, които се мъчеха да се преструват, че нямат нищо общо с групата на Ранд — бяха застанали в широк кръг около нея, покрили главите си с шуфите. Две бяха от Шайдо и гледаха свирепо, щом обърнеха очи към него. Копията на всички Деви бяха на гърбовете им, затъкнати под каишките на калъфите на лъковете им, но само защото Ранд бе предложил да ги остави и да вземе други вместо тях. Нандера беше настояла да го придружат поне няколко Деви, вторачена в него с очи, твърди като смарагди. Не можеше и да помисли да откаже. Като единствено чедо на Дева, което Девите бяха познавали някога, имаше задължения.
Подръпна юздите на Тай’дайшар, но изведнъж на улицата се появи голям фургон, пълен с машинария — дрънчеше и съскаше, големите обковани с желязо колела мятаха искри от сивите каменни улични плочи. Движеше се с бързината на подтичващ човек. Машинарията като че ли бълваше пара; една тежка дървена греда се движеше нап-ред-назад и буташе друга, вертикална, а от метален комин се виеше дим; но от коне нямаше и помен, само някакъв странен кормилен лост отпред, който обръщаше колелетата. Един от тримата мъже, стоящи във фургона, дърпаше дълго въже и парата излизаше с пронизително свистене от една тръба над огромен железен цилиндър. Тълпата бе зяпнала с благоговение, мнозина бяха запушили ушите си с ръце но впрягът на търговеца с чаталестата брада не беше в подобно настроение. Конете зацвилиха като пощурели, драснаха напред и разпръснаха хората пред себе си. Подгониха ги ругатни и няколко мулета, които препуснаха след тях — коларите се бяха вкопчили в юздите. Дори няколко волски впряга се затътриха след тях доста по-бързо отпреди. Връзката се изпълни с удивлението на Мин.