Нож от блянове

Ком тежко въздъхна.

— Шест са били, Дони, и са теглели само петдесет фургона, но са покривали над сто мили на ден. По сто и двайсет понякога, както чух, и го каза един от паровозците. — Дони се обърна, изгледа го навъсено и двамата свиха юмруци, готови да се сбият.

— Все едно, постижението е забележително — каза им бързо Ранд преди да са почнали да се удрят. — Дръжте.

Бръкна в джоба на палтото си, извади две монети и ги подхвърли към момчетата, без да погледне какви са. Златото лъсна във въздуха и момчетата жадно го докопаха. Спогледаха се и хукнаха през портите колкото им държат краката, явно от страх да не би да си поиска парите обратно. Семействата им щяха да преживеят месеци с толкова злато.

Мин се загледа с жал, която отекна по връзката дори след като тръсна глава и лицето й се отпусна. Какво беше видяла? Смърт навярно. Ранд изпита гняв, но не и жалост. Колко десетки хиляди щяха да загинат, преди да свърши Последната битка? Колко деца щеше да има между тях? Вече не беше му останало място за скръб.

— Много щедро — каза сърдито Нинив, — но цяла сутрин ли ще стоим тука?

Парният фургон бързо се отдалечаваше, но дебелата й кафява кобила продължаваше да диша възбудено и да мята глава, а тя бездруго изпитваше затруднения с животното, колкото и кротко да беше. Съвсем не беше толкова добра в ездата, колкото си мислеше. Впрочем дълговратата кобила на Мин, от конюшнята на Алгарин, също играеше на място така, че само здравата й облечена в червена ръкавица ръка, стиснала юздите, я задържаше да не побегне, а дорестият кон на Аливия също се опитваше да заиграе, макар бившата дамане да го удържаше толкова леко, колкото и Кацуан своя. Аливия понякога показваше изненадващи дарби. Е, от дамане се очакваше да могат да яздят добре.

Докато навлизаха в града, Ранд за последен път се загледа след скриващия се парен фургон. „Забележително“ едва ли беше най-подходящата дума. Сто фургона или само петдесет — само? — „невероятно“ май беше по-точното. Дали търговците щяха да използват тези неща вместо коне? Едва ли. Търговците бяха консервативни хора, нямаха навик да се хвърлят на нови начини да се прави едно или друго. Неясно защо, Луз Терин почна да се смее отново.

Тийр не беше красив като Кемлин или Тар Валон и малко от улиците му можеше да се нарекат особено широки, но все пак беше голям и просторен, един от великите градове на света и, както повечето големи градове — разраснало се волю-неволю човешко гъмжило. По заплетените му улици ханчета с керемидени покриви и конюшни със стръмни, покрити с каменни плочи стрехи стояха редом до палати с бели ръбести куполи и високи, опасани с тераси кули, които често свършваха с остър връх. Ковачници и ножарници, шивачници и касапници, дюкяни на продавачи на риба и работилници на тъкачи на черги отър-кваха рамене с мраморни постройки с високи бронзови порти зад масивни бели колони, зали на гилдии, на банкери и за покупка на стока на едро.