Прагът на вечността [bg]

Вали с цялото си сърце желаеше същото, но не можеше да си представи как ще стане.

— Какво ще направи Кенеди според вас? — попита той.

— Може да каже, че трябва да се научим да живеем с Източна Германия, поне засега. Вярно е, но не е това, което ние искаме да чуем. Ако искаш да знаеш истината, надявам се да вбеси комунистите.

След като хапнаха, гледаха новините. На новия телевизор Франк картината беше в бистри сиви цветове, не замазано зелена като на старите апарати.

Днес Кенеди беше в Западен Берлин.

Изнесе реч на стъпалата на сградата на общината в Шьонеберг. Пред общината имаше голям площад, претъпкан със зрители. Според диктора присъствали четиристотин и петдесет хиляди души.

Хубавият млад президент говори на открито, зад гърба му имаше огромно американско знаме, а ветрецът рошеше гъстата му коса. Говореше бойко:

— Има такива, които казват, че комунизмът е вълната на бъдещето. Да дойдат в Берлин! — публиката изрева в знак на съгласие. Възгласите станаха още по-силни, когато той повтори същото на немски. — Lass sie nach Berlin kommen!

Вали забеляза, че Ребека и Бернд са доволни.

— Не говори за нормализация или реалистично приемане на статуквото — одобрително рече Ребека.

Кенеди беше дързък.

— Свободата има много трудности и демокрацията не е съвършена — каза той.

— Има предвид негрите — изкоментира Бернд.

Тогава Кенеди презрително каза:

— Но на нас никога не ни се е налагало да издигаме стена, за да задържим нашите граждани!

— Правилно! — провикна се Вали.

Юнското слънце освети главата на президента.

— Всички свободни хора, където и да живеят, са граждани на Берлин! Следователно, като свободен човек, аз с гордост казвам: Ich bin ein Berliner!

Тълпата полудя. Кенеди отстъпи от микрофона и пусна бележките в джоба на сакото си.

Бернд се усмихваше широко.

— Мисля, че Съветите ще схванат посланието — каза той.

— Хрушчов адски ще се вбеси — додаде Ребека.

— Колкото по-бесен, толкова по-добре — заключи Вали.

Двамата с Ребека бяха в приповдигнато настроение, докато тя шофираше към „Репербан“ вана, който беше пригоден за Бернд и инвалидната му количка. Следобед Ел Пасо беше празен, а и сега имаше само шепа клиенти. Дитер с шапката си Стетсън не беше дружелюбен и следобед, а вечерта беше кисел. Престори се, че не е молил Вали да се връща, и той се уплаши, че ще оттегли предложението за прослушване. После обаче Дитер врътна палец към миниатюрната сцена в ъгъла.

Освен Дитер зад бара имаше и жена на средна възраст с голям бюст, карирана риза и кърпа на косата. Вали предположи, че е съпругата на Дитер. Явно опитваха да придадат на бара си отличителен характер, но и на двамата им липсваше чар и не привличаха много клиенти, американци или други.