Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Моят господар казва, че вече няма смисъл да се безпокоите. Ще се прехвърли на своя кораб.
— Много го моля да остане. Неговата компания ни е безкрайно приятна.
— Торанага-сама ви благодари, но желае незабавно да се прехвърли на своя кораб.
— Добре тогава. Правете каквото иска, Родригес. Дайте им знак и спуснете лодката. — Ферейра беше разочарован. Искаше му се да види Йедо и да опознае по-добре Торанага — още повече, че бъдещето им сега бе тясно свързано с него. Не бе повярвал на думите на японеца за начина да се избегне войната. Въвлякохме се в нея на страната на тази маймуна и ще се бием срещу Ишидо, няма как. Макар че тази работа хич не ми харесва. — Много съжалявам за компанията на Торанага-сама — поклони се той учтиво.
Торанага също му се поклони и каза нещо.
— Господарят ви благодари — преведе Марико и добави към Родригес: — Торанага-сама казва, че като се завърнете с Черния кораб, ще ви възнагради за всичко, което направихте за галерата.
— Нищо не съм направил. Изпълних дълга си. Извинете ме, задето не ставам от стола си, но нали разбирате, кракът ми — отвърна Родригес с поклон. — Бог да ви закриля, сеньора.
— Благодаря, капитан-лоцмане. Желая ви същото.
Докато слизаше внимателно зад Торанага, тя забеляза, че лодката — се командува от боцмана Песаро, и цялата настръхна. С усилие на волята се пребори с отвращението си и благодари наум на Торанага, задето реши да напусне този смрадлив кораб.
— Попътен вятър и успешно плаване — извика подире им Ферейра. Махна им с ръка, те отвърнаха на поздрава му и лодката потегли.
— Свободен си, щом лодката се върне и галерата изчезне от погледа ни — нареди той на главния артилерист.
После се качи на квартердека и застана пред Родригес.
— Един ден ще съжалите, че не го унищожихте.
— Всичко е в божиите ръце. Англичанинът е „свестен“ лоцман, ако се абстрахирате от религията му, капитане.
— И за това съм мислил.
— И какво решихте?
— Колкото по-скоро стигнем Макао, толкова по-добре. Напънете се, Родригес, да пристигнем възможно най-бързо.
И Ферейра слезе долу. Кракът на Родригес пулсираше болезнено. Той отпи от манерката с грога. Да върви по дяволите Ферейра, но моля те, господи, не преди да сме стигнали Лисабон.
Вятърът леко промени посоката си и облак затули луната. Замириса на дъжд и зората изпъстри нощното небе. Той съсредоточи цялото си внимание върху кораба, платната и посоката. Напълно задоволен, обърна поглед към лодката и чак накрая към галерата.
Отпи още глътка ром, доволен, че планът му мина тъй добре. Дори и пистолетният изстрел, който сложи точка на въпросите. Усети задоволство от решението, което бе взел.
Само аз можех да го реша и аз го реших.
— Макар че, англичанино, капитанът е прав — добави той с тъга. — Ти ще внесеш ереста в този райски кът.
Глава двадесет и девета
— Анджин-сан?
— Хай — стресна се Блакторн от дълбокия си сън.
— Нося храна. И чай.
За миг не можа да се ориентира къде се намира. После разпозна каютата си на галерата. Сноп слънчеви лъчи пронизваше мрака. Усети се отпочинал. Ударите на тъпана не се чуваха и дори в бездънния му сън шестото чувство му бе подсказало, че котвата е спусната и корабът е на сигурно място, до брега, в спокойни води.
Подносът бе в ръцете на някаква прислужничка. До нея стоеше Марико. Ръката й не бе превързана. Койката, в която лежеше Блакторн, беше на лоцмана — същата, в която спа по време на плаването с Родригес от Анджиро до Осака и вече я усещаше също тъй удобна и позната, както и собствената си койка на „Еразъм“. Ех, „Еразъм“! Какво ли не би дал да се качи отново на него, да види екипажа си!
Той се протегна с удоволствие и отпи от чашата чай, която Марико му подаде.
— Благодаря. Много е ароматен. Как е ръката ви?
— Много по-добре, благодаря. — Марико я сви, после пак я опъна, за да му покаже колко е добре. — Костта не беше засегната.
— Изглеждате по-свежа, Марико-сан.
— Да, вече съм добре.
Когато тя се завърна на кораба заедно с Торанага, беше на ръба на припадъка.
— Останете горе на чист въздух, ще ви мине по-бързо — посъветва я англичанинът.
— Господарят пита — защо стреляхте с пистолета?
— Това е една игра, само между лоцмани.
— Господарят ви поздравява за майсторството, което проявихте.
— Имахме голям късмет. Добре, че нямаше облаци. И целият екипаж беше чудесен. Марико-сан, бихте ли попитали капитан-сан дали познава тези води? Съжалявам много, но предайте на Торанага-сама, че няма да мога да издържа повече буден. В краен случай ще трябва да поспрем за малко. Имам нужда от сън.