Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Блакторн се замисли за огромния брой кораби и войска, нападнали Япония. На техния фон Испанската армада направо се губеше.
— И на нас ни помогна бурята, сеньора — също тъй сериозно каза той. — Много хора вярват, че тя също е била изпратена от бога — защото много приличаше на чудо. Кой знае, може да е вярно. — Той се загледа в мангала — едно от дръвцата се разсипа в искри и пламъците затанцуваха в падащия мрак. — Монголците за малко да превземат и Европа — добави той и разказа за ордите на Чингис хан, дядото на Кублай, които стигнали до Виена, преди нашествието им да бъде спряно. Разказа и за осеяния с трупове обратен път. — Хората вярвали тогава, че Чингис хан и войските му са били изпратени от бога да ги накажат за големите им грехове.
— Господарят казва, че той е бил просто един варварин, но великолепен военачалник.
— Да. Но въпреки всичко ние, англичаните, сме благодарни на съдбата, че сме островна страна. Благославяме господа за това — и за Ламанша. Както и нашата флота. Учуден съм, че и вие нямате голяма флота, като се има предвид колко е близо Китай, колко е силен и че сте в състояние на война. — Не се ли боите от ново нападение?
Марико не отговори, а само преведе казаното на Торанага. Той се обърна към Ябу, който кимна и много сериозно му отговори. Двамата си казаха още нещо. Марико също отговори на някакъв въпрос, зададен от Торанага, и чак тогава се обърна към Блакторн:
— Колко кораба са необходими, за да контролирате водите си, Анджин-сан?
— Не знам със сигурност, но не по-малко от сто и петдесет военни кораба…
— Моят господар пита: по колко кораба на година строи вашата кралица?
— От двадесет до тридесет — най-бързите и най-добрите в света. Но корабите обикновено се строят от частни групи търговци, които после ги продават на короната.
— С печалба?
Блакторн си спомни за отношението на самураите към печалбата и парите.
— Кралицата щедро ги възнаграждава с повече, отколкото са им стрували, с цел да насърчи търсенето на още по-добри решения и стилове в корабостроенето. Без кралското благоволение това не би било възможно. Моят кораб „Еразъм“ например е последен модел, строен в Холандия по английски проект.
— Можете ли да построите такъв кораб тук, у нас?
— Мога, ако имам на разположение дърводелци, преводачи, необходимите материали и много време. Първо трябва да построя един по-малък кораб. Никога не съм строил самостоятелно, така че ще трябва да опитам един-два пъти. Разбира се — добави той, като едва сдържаше вълнението си, защото в главата му веднага се родиха хиляди планове — ако Торанага-сама желае да притежава кораб или кораби, може да уредим някаква сделка. Защо да не поръчаме няколко кораба в Англия? Можем да му ги предоставим оборудвани и въоръжени, както той желае.
Марико преведе думите му и интересът на Торанага видимо се засили. Както и на Ябу.
— Той пита, дали е възможно да бъдат обучени наши моряци за тези кораби?
— Разбира се, но за всичко трябва време. Можем да направим така, че наши учители — или може би един само е достатъчен да остане в тукашните води за една година и да състави програма на обучението. Така че след няколко години ще имате собствени морски сили. На съвременно равнище. Няма да имат равни на себе си.
Марико дълго време им говоря. А Торанага и Ябу й задаваха подробни въпроси.
— Ябу-сан пита, наистина ли няма да имат равни на себе си?
— Да. По-добри ще са и от испанците, и от португалците.
Настъпи мълчание. Торанага очевидно беше с поразен от тази идея, макар че се опитваше да го прикрие.
— Моят господар пита, сигурен ли сте, че това може да се уреди.
— Да.
— Колко време ви трябва?
— Две години, за да се прибера в Англия. Две години, за да построя кораба или корабите. Две, за да се върна. Половината цена ще трябва да се плати предварително, а останалото при получаването на корабите.