Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Вярно, кръвта ми не е на убиец — също на испански отвърна Родригес. — За разлика от вас, нали? А може би и испанска кръв имате, а?
— Абе вие ще го натараните ли? — премина Ферейра пак на на португалски и усети как го обзема жаждата да убива.
— Ако продължава да се движи по моя път, ще го направя.
— О, Богородице! Дано тогава не се помръдне оттам!
— Какво бяхте намислили да правите с англичанина? Защо се вбесихте, като разбрахте, че не е на кораба?
— Вие, Родригес, нито ми харесвате, нито ви имам доверие. На два пъти заехте страната на еретика, или поне така ми се стори, и се опълчихте срещу мен — по-точно срещу нас. Ако в цяла Азия имаше поне един свестен лоцман, щях да ви зарежа и да отплавам с Черния си кораб.
— И ще потънете. От вас лъха на смърт и аз единствен мога да ви спася.
Ферейра се прекръсти суеверно.
— Исусе Христе, какъв език имате! Как можете да говорите така!
— Майка ми беше циганка — седмо дете на седмо дете, какъвто съм и аз.
— Лъжете!
Родригес се усмихна.
— Ех, господарю мой, капитане, може и да лъжа.
Той сви ръце около устата си и се провикна:
— Готови. — После се обърна към кормчията: — Дръж същия курс и ако тази шкембеста кучка, галерата, не се отмести, потопи я!
Блакторн стискаше кормилото с такава сила, че ръцете го заболяха. Барабанчикът ритмично отмерваше темпото на гребците, които със сетни усилия местеха веслата.
Ето че фрегатата беше само на двадесет метра зад тях, после на петнадесет, десет… Чак тогава Блакторн рязко завъртя руля наляво. Фрегатата почти забърса галерата, наклони се към нея и в следващия момент двете вече се плъзгаха една до друга. Блакторн силно завъртя надясно, за да застане успоредно на другия кораб. Деляха ги едва десетина метра. И така, борд до борд, те се приготвиха да се врежат в прохода между враждебните лодки.
— Гребете, гребете, копелета — развика се Блакторн, защото искаше да задържи кораба си успоредно на фрегатата — само по този начин бяха на сигурно място, закриляни от нейното огромно тяло и платна. Няколкото изстрела, последвани от облак Огнени стрели, не им причиниха никакви щети. Някои по погрешка се забиха в долните платна на фрегатата и те пламнаха.
Самураите в лодките, които командуваха военната операция, прекратиха всякакви враждебни действия, ужасени от станалото. Никой досега не бе нападал кораб на южните варвари. Та нали само те пренасят коприната, която прави поносими лятната жега и зимния студ, а пролетта и есента превръща в радостни празници! Нали са защитени от императорски укази! Да не стане така, че подпалването на техен кораб да ги разяри, те да си отплават и никога вече да не се завърнат?
Затова командирите заповядаха на хората си да не стрелят, докато галерата на Торанага се движи под закрилата на фрегатата, защото никой не смееше да рискува да стане причина Черните кораби да спрат да пътуват без изрично нареждане от генерал Ишидо. Те си отдъхнаха облекчено едва когато моряците потушиха пламъците.
Щом стрелите спряха, Блакторн също си отдъхна. Както и Родригес. Планът им бе изпълнен. Португалецът се бе досетил, че единственият шанс за галерата бе да се прикрие зад неговия кораб.
— Моят лоцман обаче каза да сте готов за някакъв — неочакван обрат, англичанино — бе добавил Сантяго.
— Бутнете го това копеле — изсъска Ферейра. — Дявол да ви вземе, заповядвам ви да го бутнете и натикате при маймуните!
— Пет градуса наляво — послушно извика Родригес.
— Пет градуса наляво — повтори кормчията. Блакторн чу командата и на часа завъртя кормилото.
На пет градуса вляво. Оставаше само да се моли на господа. Ако Родригес задържеше прекалено дълго този курс, щяха да се врежат в рибарските лодки и тогава бяха загубени. Ако пък забави темпото на тъпана, вражеските лодки щяха да го унищожат, независимо дали вярваха, или не, че Торанага е на кораба. Единственото спасение бе да се задържи успоредно на фрегатата.
— Пет градуса надясно — нареди Родригес точно навреме. И на него не му се искаше да рискува още огнени стрели — прекалено много барут имаше в трюмовете на фрегатата.
— Хайде, стари своднико — промърмори той на вятъра. — Задухай както трябва и ни измъкни оттук!
Блакторн също бе върнал галерата на пет градуса вдясно и сега препускаше успоредно на другия кораб; десните весла почти докосваха фрегатата, докато левите малко оставаше да опрат в рибарските лодки. Най-сетне капитанът, барабанчикът и гребците разбраха какво става и налегнаха с всички сили върху веслата. Ябу изкрещя някаква команда, ронините оставиха лъковете и хукнаха да помагат на гребците. Самият Ябу също седна зад едно весло.