Шогун

— И аз му желая същото — и на теб.

— Ако питате мен — бих ви пратил в пъкъла.

— Върви по дяволите!

Блакторн приготви фитилите за в случай, че оръдията започнат да гърмят, планът се провали или се окаже фалшив, а също и за да се предпази от всякакви враждебни действия. Дори такова едно малко буренце, ако му се запали фитилът и се пусне да плава до фрегатата, може да я потопи с не по-малък успех от едновременния залп на седемдесет оръдия. Няма значение колко е голяма бурето, стига да я изтърбуши, каза си той.

— Исоги, мамка ви! — изкрещя той и пое кормилото, изпълнен с благодарност към Родригес и ярката луна.

На самия изход пристанището се стесняваше приблизително до четиристотин метра. Водата беше дълбока, а от морето стърчеше скалистият нос.

Стаените в очакване рибарски лодки бяха оставили стотина метра за минаване.

„Санта Тереза“ се носеше стремително, издула платна от най-долното до най-горното, и бързо ги настигаше. Блакторн се придържаше към средата на прохода и махна на Ябу да се готви. На ронините бе заповядано да клекнат ниско долу, така че да не се виждат, и да чакат сигнал от Блакторн. Тогава до един, било с мечове или мускети, отдясно или отляво, в зависимост от случая, трябваше да се подчинят на Ябу. На японския капитан бе обяснено, че гребците трябва Да се подчиняват на ритъма на тъпана, а онзи, който го биеше, да не откъсва поглед от Анджин-сан. Корабът се командуваше единствено от Анджин-сан.

Фрегатата беше на петдесетина метра зад галерата, също по средата на прохода, насочена право към тях, и не оставяше никакво съмнение, че претендира тя да заеме централното място в пристанището.

Ферейра прошепна задъхано в ухото на Родригес:

— Забийте се в него!

Погледът му беше вперен в Марико, застанала на десетина крачки от тях заедно с Торанага.

— Не смея — заради Торанага и момичето.

— Сеньора — провикна се Ферейра. — Слезте долу заедно с господаря си! На долната палуба е по-безопасно.

Марико преведе думите му на Торанага, който се замисли за секунда и се запъти към стълбите.

— Господ да ми е на помощ — възкликна главният артилерист. — Умирам от желание да дам един залп и да потопя нещо, каквото и да е. Цяла година измина, откак не сме потапяли никого — нито дори някой проклет пират!

— Вярно. Тия маймуни заслужават да ги поизкъпем.

Горе на квартердека Ферейра отново настоя:

— Забийте се в него, Родригес!

— Защо да убиваме врага, когато другите ще свършат това вместо нас?

— О, Богородице! Вие сте по-лош от някой свещеник! Във вените ви вода ли тече или какво?