Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Неговото също. Моля да му благодарите от мое име.
Блакторн се запъти към стълбата, като усещаше върху себе си погледа й, както и погледите на Фуджико, клекнала на задната палуба с жълто чадърче в ръка, и младата прислужница до нея, която също не откъсваше очи от него. И тъй като му беше невъзможно гол да запази достойнство, слизайки по многобройните стълби чак до водата, той се хвърли през парапета в бледосиньото море. Гмурна се добре и студената вода неимоверно го освежи. Песъчливото дъно се виждаше на около шест метра дълбочина, наоколо се поклащаха водорасли, а множеството дребни рибки си плуваха, без ни най-малко да се смущават от плувците. Близо до дъното спря да рита с крака и си поигра малко с рибите, после излезе на повърхността и заплува към брега на пръв поглед мързеливо, но всъщност постигаше голяма скорост — както го бе учил Олбан Карадок.
Заливчето беше пусто: множество скали, осеян с дребни камъчета бряг, но никакъв признак на живот. Планините се извисяваха стръмно нагоре към ясносиньото безкрайно небе.
Той се изтегна на една скала, за да изсъхне на слънцето. Четирима самураи го бяха придружили и сега го пазеха от почетно разстояние. Усмихнаха се и му махнаха. Когато заплува обратно, те веднага го последваха. Торанага все така го наблюдаваше.
Качи се на палубата, но от дрехите му нямаше и следа. Фуджико, Марико и двете им прислужнички бяха все още там. Една от прислужничките се поклони и му подаде една смешно малка кърпа, с която той започна да се бърше, като свенливо обърна гръб на жените.
Заповядвам ти да не се срамуваш, каза си той. Нали не се чувствуваш неудобно, когато си гол в заключена стая с Фелисити? Срам те е само когато има други жени — когато тя е наблизо. Защо? Те не обръщат внимание на голотата и много добре правят. Намираш се в Япония. Дръж се като тях. Дръж се като крал.
— Торанага-сама казва, че плувате много добре. Бихте ли го научили да плува по същия начин?
— С удоволствие.
Той си наложи да се обърне и също като Торанага да се облегне небрежно на парапета. Марико му се усмихваше и му се видя много красива.
— Как се гмурнахте в морето! Не сме виждали подобно нещо. Ние просто скачаме. Иска да го научите.
— Сега ли?
— Да, ако обичате.
— Може — или поне ще се опитам да го науча.
Втората прислужничка му подаде памучно кимоно и той с облекчение го навлече и завърза пояса. Сега вече се поотпусна и започна да обяснява как става гмуркането, как трябва да прибере глава между ръцете, да подскочи, да се хвърли встрани, но да се пази от падане по корем.
— За начало най-добре да започне от долното стъпало и да се пусне с главата надолу, без да се засилва и без да скача. Ние така учим децата.
Торанага слушаше внимателно и задаваше въпроси, а накрая заяви:
— Добре. Мисля, че разбрах.
Той се запъти към най-горното стъпало и преди Блакторн да каже „гък“, вече се бе хвърлил надолу с главата от пет метра височина. Пльосването по корем беше ужасно. Никой не се засмя. Торанага се качи на палубата, като плюеше вода, и отново опита. Пак се пльосна по корем. Няколко самураи се присъединиха към него, но също така безуспешно.
— Не е лесно — успокояваше го Блакторн. — Много време ми трябваше, за да се науча. Починете си и утре пак ще опитаме.
— Торанага-сама казва: утре си е за утре, а днес ще се науча да се гмуркам.
Блакторн захвърли кимоното и им показа още веднъж. Самураите се опитаха да му подражават. Пак безуспешно, както и Торанага. Шест пъти.
След още едно показно скачане Блакторн се качи на палубата и съзря сред самураите голата Марико, която също се готвеше за гмуркане. Тялото й беше изящно, а малкото кръстче на врата й подчертаваше голотата. Той й показа как да се наведе и да падне в морето и я хвана през кръста, за да може да се обърне правилно и да потопи първо главата си.
Торанага също опита от по-ниско и сполучи по-добре. Марико направи втори опит, но допирът до кожата й възбуди Блакторн и той се престори, че залита и пада в морето. Поплува малко настрана от останалите, докато студената вода го охлади, след което изтича горе по стълбите и им показа гмуркане „като труп“, което реши, че е по-лесно. Разбра колко е важно за Торанага да успее.
— Но трябва да държите тялото си съвсем сковано, хай? Като меч.
И той скочи във водата. Гмуркането му беше безупречно, затова отплува настрани и зачака.
Няколко самураи веднага изскочиха напред, но Торанага им махна да останат по местата си. Гърдите и коремът му бяха силно зачервени от пльосването по корем. Той вдигна сковано ръце, с изпънат гръб, и се метна във водата, както му показа Блакторн. Главата му се вряза а повърхността и краката му се отметнаха назад, но все пак това беше гмуркане — първото успешно гмуркане, и когато се показа, бе посрещнат с бурни овации. Хвърли се отново, още по-добре. Примерът му беше последван незабавно от самураите — кой успешно, кой не. Марико също се приготви.