Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Рамо до рамо. Оставаха само стотина метра.
Тогава от някои рибарски лодки наскачаха Сиви, по-безстрашни от останалите, насочиха се към галерата и започнаха да мятат куки, за да се закачат за нея. Носът на галерата обаче се вряза в тях, куките паднаха във водата, преди да достигнат кораба, и самураите се издавиха. А гребците нито за миг не нарушиха ритъма си.
— Дайте по-наляво!
— Не смея, капитане. Торанага не е глупак. Ето, вижте, пред нас са рифове, опасно е.
Ферейра съзря острите зъбери недалеч от последната лодка.
— Господи, избутайте го натам!
— Два градуса наляво!
Отново и фрегатата, и Блакторн свърнаха вляво. И — двата кораба целеха отрупаните лодки. Блакторн също забеляза скалите. Още една лодка потъна, последвана от залп стрели, които се забиха в борда. Той продължи да държи същия курс, докато можеше, след което изрева: „Пет градуса вдясно!“ — за да предупреди Родригес, в чак тогава завъртя кормилото.
Родригес взе предпазни мерки, но този път не върна кораба изцяло на предишния курс, така че се появи непредвидена в плана опасност от сблъскване.
— Хайде, давай, копеле такова — изкрещя Родригес, възбуден от гонитбата и ужаса, който изпитваше. — Дай да си премерим силите!
Блакторн трябваше за част от секундата да избира между скалите и фрегатата. Благослови наум гребците, които не напускаха поста си, целия екипаж и всички останали, които със съзнателната си дисциплина му даваха тази възможност да избира. И направи своя избор. Завъртя още вдясно, измъкна пищова си и се прицели.
— Дай път, за бога — изрева той и дръпна спусъка.
Изстрелът изсвистя над квартердека на фрегатата, някъде между Родригес и капитана.
Ферейра приклекна, а Родригес се намръщи. Ах ти, англичанино, кучи сине! Късмет ли имах, ти ли стреляш много добре, или наистина целеше в мен?
Съзря втория пищов в ръката на Блакторн и погледна Торанага. Но веднага забрави за японеца — реши, че за момента не е важен.
Благословена майко божия, как да постъпя? Да се придържам ли към плана, или да го променя? Не е ли по-добре да убия англичанина? За доброто на всички ни? Кажи ми, дай ми някакъв знак!
Сам си отговаряй, Родригес, мисли за безсмъртната си душа. Мъж ли си или какво?
Тогава чуй: други еретици ще плъпнат като въшки на мястото на този англичанин, независимо дали ще го убиеш, или ще го оставиш жив. Дължиш му един живот, пък и не обичаш да убиваш — най-малко лоцмани.
— Дай вдясно — нареди той на кормчията и отстъпи.
— Моят господар пита защо за малко не се блъснахте в галерата.
— Това беше само игра, сеньора, игра, която играем ние, лоцманите. За да си изпитаме нервите един на друг.
— А пистолетният изстрел?
— И той бе част от играта — да се изпитат моите нерви. Скалите бяха съвсем наблизо и аз, изглежда прекалено бях притиснал англичанина. Ние с него сме приятели, нали разбирате?
— Моят господар казва, че тези игри са глупави.
— Моля да ме извините пред него. Важното е, че галерата е в безопасност и аз много се радвам. Хонто.
— Предварително ли бяхте уговорили с Анджин-сан този начин на бягство?
— Просто той се оказа много умен, с отлични рефлекси. Луната му освети пътя и морето се отнесе благосклонно. Никой не сгреши. Но не разбрах защо лодките не го нападнаха. Такава очевидно е била волята божия.
— Нима? — обади се Ферейра, без да се обърне, като се взираше в галерата зад тях.
Пристанището бе останало далеч назад и те браздяха морето по главния път за Осака, в пълна безопасност, следвани на няколко възела разстояние от галерата. И двата кораба не бързаха. Повечето весла на галерата бяха прибрани, гребците възстановяваха силите си.
Родригес не обърна внимание на Ферейра. Мислите му бяха погълнати от Торанага. Добре, че застанахме на негова страна, мислеше си той. По време на надлъгването с Блакторн внимателно бе наблюдавал японеца, доволен от предоставената му рядка възможност. Торанага не изпускаше нищо от погледа си — нито артилеристите, нито оръдията, нито платната, и задаваше чрез Марико безброй въпроси, за да задоволи ненаситното си любопитство. Това за какво е? Как зареждате оръдията? Колко барут слагате? Как стреляте с тях? Тези въжета за какво са?
— Моят господар казва, че това сигурно е карма. Нали знаете какво е карма, сеньор?
— Да.
— Той ви благодари, за гдето му позволихте да използува кораба. А сега вече ще се върне на своя.
— Какво — рязко се извърна Ферейра. — Ние ще стигнем в Йедо много преди галерата. Торанага-сама е добре дошъл на нашия кораб.