Сътворението

Бях очарован от красивата природа. Почвата там е богата. Горите са като вълшебни. А най-хубаво от всичко бе, че докато пътувахме, сребристата река бе винаги наблизо. Нощем тихият й ромон се сливаше с приятни, успокояващи сънища.

Понякога пътят ни извеждаше до самия бряг на реката. Тя бе осеяна с островчета с причудливи форми, сякаш спуснати от някой бог или дявол. Много от тях приличаха на миниатюрни варовикови планини, покрити с кипариси и борове. На всеки остров имаше най-малко едно светилище на местното божество. Някои от тези светилища са изящни постройки от лъскави плочки, други са по-грубовати, останали още от времето на Жълтия император — поне така ни казваха хората.

Почивахме си в една бамбукова горичка сред бледо-зелени листа и жълти цветове, когато икономът на херцога внезапно нададе страшен вик:

— Господарю! Дракон!

Херцогът скочи със сабя в ръка и зае позиция до задното колело на фургона си. Всички се изпокриха в горичката, с изключение на десетината рицари, които бяха пожелали да пътуват с нас от Лоян. Те също извадиха сабите си. Бях уплашен, но същевременно и любопитен.

Херцогът подуши въздуха.

— Да — прошепна той. — Наблизо е. Много е стар. И свиреп. Последвайте ме!

Докато си преправяше път през храсталака, младите бамбукови клонки се навеждаха пред него, сякаш огънати от някакъв небесен вятър. После го изгубихме от погледа си. Но чухме пронизителния му вик: „Смърт!“ Последва шум от чупещи се клони — някакъв голям звяр препускаше през горичката в обратна посока.

Миг след това се появи херцогът. Бледото му лице блестеше от пот.

— Избяга, нямах късмет! Да бях на кон, сега щях да държа главата му. — Херцогът изтри лицето си с ръкав. — Разбира се, всички тези зверове ме познават и това още повече ме затруднява.

— Но те са само животни — отвърнах аз. — Как може животните да са чували за някого?

— Как те познава кучето ти например? То също е животно, нали? Все едно, драконите са съвсем различни. Не са нито хора, нито зверове, а нещо напълно различно. Освен това живеят почти вечно. Говори се, че някои от тях са връстници на Жълтия император. И познават врага си, както току-що видя. Щом ме зърна, се уплаши и избяга.

По-късно един от рицарите ми каза, че видял така наречения дракон, който всъщност се оказал воден бизон.

— Бях на първия фургон, до иконома. Той или е сляп, или нарочно излъга, че е видял дракон.

После младият рицар ми разказа една смешна история за херцога. Историята беше наистина много забавна и докато напуснах Китай, чух още поне десет нейни версии.