Сътворението

— Понякога незначителни неща предизвикват големи катастрофи — заяви херцогът и замълча.

Гледах го в очакване. В Средното царство човек никога не знае дали казаното е поговорка или глупост. За слуха на чужденеца двете неща звучат еднакво и има опасност да ги сбъркаш.

— Да — продължи херцогът, като оправи окачените на колана си украшения от нефрит, злато и слонова кост. — Боят с петли промени историята на Лу. Бой с петли! Небето никога не престава да ни се подиграва. Един барон от семейство Чъ имаше чудесна бойка птица. Сродник на херцогската фамилия имаше друга такава птица. И ето че решиха да изправят петлите си един срещу друг. Боят се състоя отвъд Високата южна врата на Лу. О, какъв трагичен ден! Самият аз съм свидетел. Бях там. Бях много млад, разбира се. Момче.

По-късно научих, че херцогът не е присъствувал на прочутия бой с петли. Но понеже толкова често бе повтарял, че е очевидец на това прославено събитие, сигурен съм, че е повярвал в собствената си история. Трябваше да минат много години, за да свикна с това, че хората могат да лъжат и без цел. На персите не е позволено да лъжат, затова те, общо взето, не лъжат. Ние се ужасяваме, ако не се казва истината, която е свързана с Премъдрия господ. Гърците не познават такова чувство и лъжат с въображение. Китайците лъжат за удобство. Повечето евнуси и херцог Шъ лъжат за удоволствие. Но аз съм несправедлив към херцога. За него истината и фантазията бяха така преплетени една в друга, че той, убеден съм, изобщо не правеше разлика между тях. Живееше в свой измислен свят, обърнат под остър или прав ъгъл, както би казал Питагор, спрямо неизменното.

— Барон Чъ покрил ноктите на своя петел е невидима, но бързодействуваща отрова. След кратка схватка херцогската птица падна мъртва. Няма нужда да та казвам, че имаше много изблици на негодувание през онзи слънчев ден край Високата южна врата. Беше се събрал половината град, присъствуваше и самият херцог Чжао. Семейство Чъ изпадна във възторг. Но за хер-цогското семейство не можеше да се каже същото. Докато баронът събираше спечелените пари, станаха най-различни сбивания. После злосторникът се прибра да спи в двореца Чъ. През нощта се разкри, че е използувал отрова. Разярен, херцогът се яви лично, заедно със стражата си. Заповяда Да арестуват барона. Но злосторникът вече се бе измъкнал от къщи, преоблечен като слуга, и бе избягал на север в Гей. Херцог Чжао тръгна да го преследва. После…

Херцогът внезапно млъкна и седна на един пън. Изглеждаше мрачен, обзет от предчувствия.

— Лоши времена настанаха за Средното царство — понижи глас, сякаш някой можеше да ни чуе, макар че бяхме съвсем сами. — Семейство Чъ се притече на помощ на сродника си. Семейство Мън направи същото. Както и семейство Шу. Това са трите баронски семейства, конто незаконно държат властта в Лу. Войските им нападнаха армията на брат ми при Жълтата река. Да, избраният от небето херцог на Лу, потомъкът на херцог Тан от Чжоу, бе нападнат от собствените си слуги и бе принуден да преплува Жълтата река и да поиска убежище в херцогство Гей. И въпреки че се отнесе добре с него, херцогът на Гей не му помогна да възвърне законните си владения. Чъ са всемогъщи, армията им е най-силната в Средното царство. Те се разпореждат в Лу! Всъщност… О, настръхвам само като го спомена! Представи си, главата на това семейство неведнъж е носил херцогските емблеми! Какво светотатство! Какво светотатство! Още в същия миг небето би трябвало да изрази ясно волята си! Но небето остана безмълвно. И моят беден брат издъхна в изгнание.