Сътворението

— Тогава, Учителю, съгласен ли си, че ако владетелят само за един ден се подчини на ритуала, всички хора под небето биха отвърнали на неговата доброта?

Учителят Ли се взря в младежа и се намръщи. Другите ученици гледаха с широко отворени очи. Дори херцогът неочаквано се заслуша. Казаното бе ерес. Младежът трепереше неудържимо, сякаш го изгаряше треска.

— Каква е тази доброта, за която говориш? — Гласът на Учителя Ли, доскоро ласкав, сега звучеше остро.

— Не знам. Знам само, че чрез правилен ритуал може да се постигне доброта. А за да процъфтява държавата, източникът на доброта трябва да е владетелят. Тя не може да се вземе от другите.

— Синът на небето отразява небето, което, както знаем, е всички неща. Но тази доброта, какво е тя, ако не у-вей?

— Тя е нещо извършено, както и неизвършено. Тя е да не постъпваш с друг човек така, както не би желал да постъпват с теб. А ако си способен да се държиш по този начин, няма да възбуждаш към себе си съпротива, нито…

Учителят Ли доста безцеремонно и гръмко се изсмя.

— Цитираш Учителя Кун! Макар сигурно да знаеш, че ние двамата с него сме толкова различни един от друг, колкото светлата страна на хълма от тъмната.

— И все пак, светлата страна на хълма или тъмната, това е все същият хълм — рече благо херцогът.

— Но този факт съвсем не се дължи на Учителя Кун, или Конфуций, както го нарича простолюдието. Трябва да отидеш във Вей, моето момче. — Учителят Ли се изправи, подпомогнат от двама ученици. Треперещият младеж мълчеше и гледаше в земята. — Или там, където се намира Конфуций. Той не се задържа дълго време на едно място. Винаги го посрещат с уважение. Но после започва да произнася речи и да досажда на чиновниците, дори и на владетелите. Веднъж се опита да наставлява самия син на небето! О, това бе ужасно! Но не е чудно, защото той е суетен и глупав човек, който не мисли за нищо друго, освен как да се добере до висок пост. Жадува за светски отличия и власт. Преди много години заемаше някаква дребна служба в Министерството на полицията в Лу. Но понеже беше само рицар, не можеше да стане това, което желаеше — министър. Затова се премести в Гей. Но там министър-председателят го прецени като, цитирам точно думите му, „непрактичен, самодоволен, с много чудатости, сред които и манията да се занимава с подробностите около древните церемонии“. — Учителят Ли се обърна към херцог Шъ: — После, струва ми се, братовчед ти… — Учителят Ли се усмихна по посока на леденостудения вятър — покойният херцог на Вей, му даде някаква службица. Херцогът кимна.