Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
— Както знаеш, херцог Шъ е пристрастен не само към драконовите кости, но и към самите дракони.
— Да — отвърнах. — Убил е много.
Младият рицар се усмихна.
— Така твърди. Но в Средното царство са останали много малко дракони, ако изобщо ги има някъде другаде освен в главата на херцог Шъ.
Това ме озадачи. В края на краищата почти във всяка страна има дракони и много благонадеждни очевидци са описали срещите си с тях. Когато бях дете, в Бактрия имаше един прочут дракон. Ядеше деца и кози. Накрая или умря, или си отиде.
— Но ако драконите са толкова малко — попитах аз, — как си обясняваш голямото количество драконови кости, събрани от херцога, особено на запад?
— Това са стари, много стари кости. Едно време между четирите морета трябва да е имало милиони дракони, но това е било по времето на Жълтия император. Малкото кости, които могат да се намерят днес, са престояли толкова години, че са се превърнали в камък. Но както знаеш, твоят херцог е луд на тема живи дракони.
— Не е толкова луд. Доста добре живее от продажбата на драконови кости.
— Разбира се. Но манията на херцога за живи дракони е нещо друго. Преди години посетил Чу, една дива земя на Якцзъ, където все още се срещали тези зверове. Естествено, разчуло се, че прочутият ловец на дракони е отседнал в столицата и се е настанил в стая на втория етаж в малка странноприемница. Една сутрин на разсъмване херцогът се събудил с усещането, че някой го наблюдава. Стреснал се, станал, отишъл до прозореца, а там стоял дракон с оголени в приятелска усмивка зъби и го гледал втренчено. Ужасен, херцогът хукнал надолу по стълбите. В преддверието се спънал в нещо, което приличало на навит килим. Но не било килим. Било опашката на дракона, която го поздравявала, като потупвала по пода. Херцогът се строполил като по косен на земята. Това, доколкото ми е известно, е най-близкият контакт на херцог Шъ с жив дракон.
Не се осмелих да попитам херцога дали тази история отговаря на истината, но той сам спомена за нея през първия ни ден в Чу-фу.
Столицата на Лу много прилича на Лоян, но е значително по-стара. Построена е по плана, наподобяващ правоъгълна решетка, характерен за основаните от династията Чжоу градове. Но между четирите широки, прави булеварда има безброй странични улички — толкова тесни, че двама души не могат да се разминат, без да се долепят до някоя стена, като в същото време рискуват върху тях да се излее съдържанието на нощните гърнета. Въпреки това миризмата в китайските градове е по-скоро приятна, защото на всеки ъгъл има мангал, на който врят пикантни ястия, а както в частните, така и в обществените къщи гори благовонно дърво.
Самите жители излъчват особена миризма, но както споменах и преди, не бих я нарекъл неприятна. Китайската тълпа лъха по-скоро на портокали, отколкото на пот. Не знам защо. Може би този аромат е свързан с жълтата им кожа. Забелязал съм, че не ядат много портокали и се къпят доста по-рядко от персите, чиято пот мирише много по-силно. Разбира се, нищо не може да се сравни с уханието на вълнените гащи, които атинските младежи обуват всяка есен, за да ги свалят през следващата. Демокрит ми казва, че младежите от висшето общество се мият всеки ден, когато ходят в гимназиона. Казва, че освен зехтина, с който се мажат, за да лъщи кожата им, използуват и вода. Но защо, след като веднъж са се измили, навличат отново тези мръсни вълнени гащи? По такива въпроси, Демокрите, не оспорвай здравите сетива на слепеца
Херцогският дворец не е много по-различен от двореца на сина на небето, което ще рече, че е стар и занемарен, а знамената пред главния вход са изпокъсани и прашни.
— Херцогът не е в двореца. — Господарят ми четеше езика на знамената с такава лекота, с каквато аз чета, по-точно четях акадското писмо. — Все пак трябва да известим дворцовия управител за пристигането си.
С учудване забелязах, че преддверието на двореца е неохранявано, като се изключи стражата от двама дремещи войници пред входа на вътрешния двор. Въпреки уверенията на господаря ми в обратното, херцогът на Лу е точно толкова лишен от власт, колкото и синът на небето. Но херцог Чжао поне изпълнява символична роля, а дворецът му в Лоян винаги е пълен с поклонници от всички краища на Средното царство. Макар твърдението на херцога, че притежава пълномощието на небето, да е лъжа, това не възпира простолюдието. Те пак идват, за да видят Самотния, да получат благословията му, да му принесат в дар пари или стока в натура. Говори се, че херцог Чжао се издържа изцяло от подаянията на верноподаниците си. Макар да е по-заможен от братовчед си в Лоян, херцогът на Лу не може да мери богатството си с никое от трите управляващи семейства в Лу.