Сътворението

Херцогът предложи да отидем в големия храм.

— Сигурен съм, че там ще заварим семейство Чъ, което извършва своите обичайни светотатства. С небето може да разговаря само законният наследник на херцог Тан. Но семейство Чъ прави каквото си иска, а барон Кан, главата на семейството, си въобразява, че е херцогът.

Големият храм на херцог Тан е много по-стар и не по-малко внушителен от храма в Лоян. Херцог Тан основал Лу преди шест века. Храмът бил издигнат в негова памет скоро след смъртта му. Разбира се, точната възраст на всяка стара сграда в цял свят е предмет на спорове. Понеже повечето китайски храмове са изградени от дърво, почти съм сигурен, че подобно на птицата феникс и най-древният храм е само поредното прераждане на отдавна изчезналия оригинал. Но китайците, също като вавилонците, твърдят, че тъй като винаги много внимателно и точно възпроизвеждат първоизточника, всъщност нищо не се променя.

Пред храма видяхме хиляда пехотинци, строени в бойна готовност. Носеха кожени куртки. Бяха преметнали през рамо брястови лъкове. На коланите им висяха дълги мечове. Край войниците се трупаха деца, уличници, продавачи на цветя. В далечния край на площада, на огъня в олтара, се печаха принесените в жертва животни. Настроението бе по-скоро празнично, отколкото войнствено.

Херцогът попита един от стражата пред вратата на храма какво става. Войникът отговори, че барон Кан е вътре и говори на небето. Когато зае мястото си до мен сред тълпата, херцогът вече беше в много лошо настроение.

— Това е наистина ужасно. И е светотатство. Той не е херцогът.

Бях любопитен да узная какво точно става в храма. Господарят ми се постара да ми обясни.

— Мнимият херцог разказва на предците, които съвсем не са негови предци, че страната е нападната. Заявява, че ако небето и всички предци му се усмихнат, ще спре неприятеля пред Каменните врати. Междувременно им предлага всички обичайни жертвоприношения, молитви, музика. После главнокомандуващият ще си изреже ноктите…

— Какво ще направи?

Херцогът ме погледна с известно учудване.

— Вашите генерали не си ли режат ноктите преди битка?

— Не. Защо да правят такова нещо?

— Защото когато умре някой познат, преди погребението винаги си режем ноктите, в знак на почит. И по-неже на война хората умират, нашият командуващ генерал, така да се каже, предварително се подготвя за погребение, като облича траурна одежда и си изрязва ноктите. После повежда армията си през вратата, която е свързана с лоши предзнаменования — тук това е Ниската северна врата, — и се отправя към бойното поле.

— Мислех, че един генерал търси само добри предзнаменования.

— Точно така — отговори херцогът малко раздразнено. Като повечето хора, които обичат да обясняват, и той мразеше да му задават въпроси. — Залагаме на противоположностите, както прави и небето. Тръгни през вратата, която носи нещастие, за да се върнеш през вратата, която носи щастие.