Сътворението

Стане ли дума за хегемонията — а това рано или късно се случва, — непременно се отбелязва, че пълномощието на небето най-вероятно ще получи народът на север от Жълтата река. Първоначално богатството на Гей дошло от солта. Спокойно може да се каже, че днес тя е най-богатата и най-напреднала китайска държава. Между другото първите китайски монети са сечени там, което значи, че Гей е нещо като Източна Лидия.

— Армията на Гей е пред Каменните врати. (Това е границата между Гей и Лу.) Естествено, нашите войски са в бойна готовност. Но не можем да извоюваме победа, преди херцогът да отиде в храма на предците и да извести Жълтия император, а после и нашия основател, херцог Тан. Едва след като ги е уведомил, можем да получим благословията им.

— Съветвахте ли се с черупката на костенурката-пророчица?

— Черупката е подготвена. Но само херцогът може да разтълкува знамението от небето.

Навсякъде в Китай в критични моменти покриват с кръв черупката на костенурка. После главният авгур допира нагорещена бронзова пръчка до вътрешната страна на черупката, докато по кървавата повърхност се появят пукнатини или шарки. На теория само владетелят може да тълкува тези знаци от небето. В действителност единствено главният авгур знае как да разчита фигурите по черупката, а това занимание е още по-сложно от обичайния вид гадателство в Средното царство, което се състои в хвърляне на пръчици от бял равнец. Пръчиците се хвърлят произволно, а получените по този начин многоъгълници се сверяват с един древен текст, наречен „Книга на промените“. Полученото разяснение доста напомня на това, което предлага Пития в Делфи, с тази разлика, че книгата не иска злато срещу предсказанията си.

Дворцовият управител ни увери, че щом изпълни церемониалните си задължения, херцог Ай ще приеме своя чичо и херцог. Херцогът чичо направи недвусмислени намеци, че не би отхърлил поканата да отседне в двореца, но дворцовият управител предпочете да не разбере това. Херцогът си тръгна в лошо настроение.

По-късно отидохме на централния пазар, където икономът на херцога вече преговаряше с продавача на драконови кости. Не знам защо толкова ми харесваха китайските пазари. Сигурно е имало значение и това, че бяха част от една толкова далечна земя. Вярно е, че пазарът си е пазар навсякъде по света. Но китайците имат по-голямо въображение от другите народи. Изложените за продан храни приличат на изящни рисунки или скулптури, а такова изобилие на стоки никъде не може да се види: кошници от Цин, знамена от Чън, копринени конци от Гей — десет хиляди неща.

Херцогът беше достатъчно високопоставен, за да не разговаря направо с търговците за своята стока, но все пак отвръщаше на поклоните им с низ от загадъчни жестове. В същото време мърмореше под носа си:

— Знаех си, че трябва да идем на юг. Ако има истинска война, няма да ни е много лесно. И което е по-лошо, племенникът ми ще е толкова зает, че не ще има възможност да се погрижи за мен както подобава. Няма да ме приеме официално, няма да ми окаже почести, няма да има къде да отседнем.