Сътворението

— Това е Чжан Цю — каза херцогът, — управителят на семейство Чъ. Той ще поведе армията на Чъ през Каменните врати.

— Лу няма ли армия?

— Има. Армията на Чъ.

Както на повечето китайци, на херцога му бе чужда представата за национална армия. Почти във всяка страна родовете имат собствени войски. И тъй като най-могъщият род има съответно най-много войска, той притежава и най-голяма власт в страната. Единственото изключение от това правило е Цин, където барон Хуан бе успял да обедини в една армия не само войските на останалите благородници, но и всички годни да воюват мъже в страната. Резултатът е военна държава, подобна на спартанската — аномалия в Средното царство.

За да си осигурят победа, диктаторът и неговият генерал изпълниха пред погледите на тълпата низ от тайнствени обреди.

— Кой ще спечели войната? — попитах аз.

— Гей е по-богата и по-силна държава от Лу. Но Лу е особено свята и древна страна. Всичко, което за хората от Средното царство е мъдро и добро, се свързва с основателя на този град, херцог Тан.

— Но за да спечелиш една война, едва ли е достатъчно да си мъдър, добър и да имаш древни традиции.

— Разбира се, че не е достатъчно. Тези неща се решават от небето, не от хората. Ако останеше на хората, вълците от Цин щяха да поробят всички ни. Но небето държи вълците настрана. Подозирам, че тази война ще е кратка. Гей, дори и да може, което е съмнително, не ще се осмели да наруши равновесието в света, като завладее Лу. Чжан Цю е чудесен генерал. Освен това е предан ученик на Конфуций. Дори отиде в изгнание с него. Но преди седем години Конфуций му каза, че дългът му е тук, и оттогава той е управител на Чъ. Според мен има много добри качества, въпреки че не е благородник. Ето защо винаги съм бил учтив с него. — За херцога учтивостта бе израз на най-висока почит.

Диктаторът прегърна генерала си. После на всеки войник поднесоха от жертвеното месо. Когато печените мръвки изчезнаха, Чжан Цю с висок глас даде заповед, която не можах да разбера. От другия край на площада към нас се понесе колесница с двама души.

Излишно е да споменавам, че херцогът се познаваше с офицера в колесницата. Той винаги повтаряше, че в Средното царство нямало особа, на която да са били представени толкова много хора.

— Това е вторият главнокомандуващ. Също ученик на Конфуций. Всъщност делата на семейство Чъ се водят от протежетата на Конфуций, затова след толкова години барон Кан изпрати да го повикат. — Херцогът се загледа във втория главнокомандуващ, който поздравяваше диктатора. — Не си спомням името му. Но е опасен човек. Веднъж го чух да казва, че никой не трябва да живее от чужд труд. Бях поразен. За щастие Конфуций също бе поразен. Спомням си отговора му, който често цитирам: „Трябва да правиш онова, което положението ти в обществото ти е предопределило, също както простолюдието трябва да прави онова, което му е предопределено. Ако си мъдър и справедлив, онези, които изправят снага с вързани на гърба си бебета, ще се уповават на теб. Затова не си губи времето, не се мъчи сам да си отглеждаш ориза. Остави това на селяните.“ Конфуций отбеляза и друго важно нещо…