Сътворението

Учителят Ли седеше на един камък. Учениците го бяха наобиколили. Един от тях се обади:

— Учителю, когато Облакът-дух видял Хаоса, попитал го какъв е най-добрият начин да се постигне хармония между небето и земята, а Хаосът отвърнал, че не знае,

— Мъдър е Хаосът — каза Учителят Ли и одобрително поклати глава.

— Много мъдър — съгласи се младежът. — Но Облакът-дух казал: „Хората взимат пример от мен. Трябва да направя нещо, за да възстановя равновесието в техните дела.“

— Самонадеяна мисъл — рече Учителят Ли.

— Много самонадеяна — потвърди младежът и продължи: — Облакът-дух попитал: „Какво да правя? Нещата на земята вървят много зле.“ И Хаосът се съгласил, че основните закони на света постоянно се нарушават, а истинската природа на нещата постоянно се покварява. Но казал, че причината за това е…

— …грешка на управляващите — довърши Учителят Ли този очевидно древен диалог. — Да. Това е било… и си остава мъдра забележка.

— Но Облакът-дух не бил доволен… — продължи младежът.

— …и никога не е. — Пронизващият вятър издуваше наметалото на Учителя Ли и развяваше кичурите бяла коса на главата му. — Трябвало е да повярва на Хаоса, че идеята да се прави нещо е причината за всички злини на този свят. Спри! — Внезапно гласът на Учителя Ли прозвуча като звън на бронзова камбана, ударена с чук във ветровито време.

— Но кого да следваме, Учителю Ли, Хаоса или Облака-дух? — Младежът си даваше вид, че задава истински въпрос, а не участвува в литанично пригласяне.

— В този случай трябва да следваме Хаоса. Особено когато казва: „Храни ума си! Спри, не прави нищо и нещата сами ще се уредят! Не питай за имената на нещата! Не се мъчи да разбереш неведомите пътища на природата! Всички неща се развиват от само себе си!“

— Прекрасно! — обади се херцог Шъ.

— Вашата дума „Хаос“… — започнах аз.

— …означава още и „небе“ — продължи Учителят Ли.

— Разбирам — отвърнах аз, макар че нищо не разбирах.

Тъй като нещата не могат да се развиват безредно, небето би трябвало да бъде пълната противоположност на Хаоса. Но не възнамерявах да влизам в спор със стария учител. Той имаше предимството, че е наясно със значението на всички думи в своя език, а в това, Демокрите, се крие тайната на силата. Не, после ще ти обясня какво искам да кажа.

Един младеж „изглежда“ не се възхити толкова, колкото останалите от възхвалата на бездействието и излезе напред с наведена глава. Беше слабо момче и цялото му тяло трепереше — не можех да кажа дали от студ или от страхопочитание.

— Но все пак, Учителю Ли, не трябва да се пренебрегва стремежът на Облака-дух към хармония между небето и земята. В края на краищата за какво друго се молим на земята, тук, пред този олтар?

— О, трябва да спазваме благоприличието. — Учителят Ли се загърна в наметалото си и подуши мразовития, предвещаващ сняг въздух.

— Нима Хаосът се отнася неодобрително към тези обреди?

— Не, не. Хаосът ще ги приеме като толкова естествени, колкото… годишните времена. Не бива да се прави онова, което е неестествено, а ритуалът е естествен, тъй че всичко ще бъде за добро.