Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— В тази връзка аз също имам някои съмнения — рече Уотърс. — Ако съм на прав път, те определено бързо са се съвзели.
— С твърде голяма бързина — прекъсна го Брандън, — което означава, че някой на място е приел властта. — Скофийлд се обърна към Антония. — Какво ще кажеш за една кратка ваканция край езерото Комо, любов моя? Не се колебай, защото сър Голямото Прасе плаща, аз не бих могъл да си го позволя.
— Струва ми се, за Комо вече платих — вметна Уотърс.
— Което включва услугите на несравнимия дон Силвио Тогаци, който вече сигурно притежава повечето от онова, което си струва, в Милано, а без съмнение и съюзите на пощенските служители. Един истински мафиозо никога не би ги пренебрегнал, невидимите комуникации са твърде важни.
— Секцията до поискване?
— Именно. Сигурно предаването става през междинни пунктове, някоя бедна душа получава хиляда лирети, за да предаде пратката на друга бедна душа, която я предава на трета и така нататък, докато достигнат големия играч. Ние ще бъдем там, когато това стане и едва ли държиш да чуеш каква тактика ще приложим. Боя се да не нараня чувствата ти, но пък трофей на всяка цена ще донесем, това ти обещавам.
— При това положение чувствата ми не могат да бъдат наранени. Просто не ми носете труп. Трупът не може да говори.
Ян ван дер Меер Матарайзен стоеше превит в една телефонна кабина на оживения Пикадили Съркъс. Устата му бе пълна с тампони памук, които бе пробил със зъби, за да симулира кръвоизлива. Той тъкмо сваляше дегизировката, когато чу сигнал свободно в отговор на набрания телефон оттатък Ламанша, в Брюксел.
— Ало — обади се гласът от Белгия.
— Аз съм. Имате ли вече информация и ако отговорът е положителен, за колко време можете да направите необходимото?
— Разполагам с информация и съм готов да направя необходимото, щом ми наредите.
— Първо информацията.
— Частното игрище за голф се нарича Флийтуд. Намира се на трийсет и шест километра северозападно от Лондон, а дотам се стига по следните маршрути…
— Районът ми е познат, дотам ще ме откара такси. Подготовката?
— Малък самолет, „Чесна“ с витлов двигател, ще кацне между единайсета дупка и дванайсета позиция — това е най-големият равнинен участък и същевременно най-отдалечен от къщичката на клуба. Ще бъде там около четири и четирийсет и пет, когато все още е светло, но недостатъчно за играчите, макар че по това време на годината няма голям наплив. Ще ви откарат на едно летище в Шотландия, където ви чака вашият реактивен самолет. Планът за полет в посока Марсилия ще бъде изготвен на името на една от вашите корпорации с непопълнен час на излитане и при гарантирано разрешение. Всичко е готово, да действам ли?
— Веднага.
Ян ван дер Меер уби останалата част от времето в едно кино. В три часа спря такси и поръча на шофьора да го откара в голфклуб Флийтуд. Пристигнаха в четири и десет, заради натовареното движение и Ван дер Меер нареди на шофьора да обиколи игрището. Четиринайсет минути по-късно холандецът откри флагчето на дванайсета дупка; след малко спря таксито, плати на шофьора, излезе от автомобила и тръгна да се връща обратно, а колата се скри зад завоя.
В четири и трийсет Ван дер Меер лежеше в тревата на неравен залесен участък между единайсета дупка и дванайсета позиция. Падаше здрач, ала не беше тъмно. В четири и трийсет и девет се разнесе бученето на приближаващ самолет. Матарайзен изпълзя от падинката, сетне се изправи до близкото дърво с дебел ствол. Надникна между клоните; самолетът летеше в кръг, като с всяка обиколка слизаше все по-ниско.
Внезапно се случи нещо неочаквано, а и нежелано. Включи се система за поливане, облаци ситни капки изпълниха въздуха и ето че се появи пазачът, с фенерче в ръка; возеше се в електрокар и явно минаваше да провери пръскачките заради продължителната суша тази есен. Човекът се движеше на зиг-заг по окосеното пространство. Намираше се на пътя на снижаващия се самолет, който вече бе готов за кацане! Ван дер Меер се втурна напред и извика:
— Ей, ти! Ела тук. Паднах и се ударих лошо, допреди малко бях в безсъзнание!
Пазачът обърна електрокара и ускори в посока към Матарайзен. Срещнаха се насред окосения участък, мястото за кацане, пистата! Със светкавично движение Ван дер Меер сграбчи мъжа за косата, удари главата му в предната рамка, след което изтръгна фенера от ръката му. Трескаво заописва светли кръгове. В мига преди да докосне земята, самолетът вирна нос и изви наляво за нов подход. Матарайзен измъкна тялото с разбита кървяща глава от електрокара, скочи на седалката и подкара към края на затревеното игрище. Изключи мотора, захвърли ключа и се втурна обратно към равния участък; сега вече махаше с фенера вертикално, давайки знак за кацане. Пилотът го разбра; самолетът кацна и доближи източника на светлина.