Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Кучетата му се нахвърлиха, преди да е отгатнал кое от двете е, привлечени от миризмата му. Кучетата обичаха Смрад: често спеше с тях, а понякога Бен Кокалите му позволяваше да сподели вечерята им. Глутницата с лай се втурна по каменния двор, обкръжи го, заподскачаха да оближат мръсното му лице и да хапят голите му крака. Хелисънт докопа лявата му ръка между зъбите си и я заръфа толкова силно, че Смрад се уплаши да не загуби още два пръста. Червената Джейни се блъсна в гърдите му и го събори. Беше стегнат, твърд мускул, докато Смрад беше провиснала сива кожа и трошливи кокали, примряло от глад същество с побеляла коса.
Ездачите заслизаха от конете и той избута Червената Джейни и се надигна на колене. Две дузини конници бяха тръгнали и две дузини се бяха върнали, което означаваше, че търсенето се е провалило. Това беше лошо. Рамзи не обичаше вкуса на провала. „Ще иска да нарани някого.“
Напоследък господарят му бе принуден да се въздържа, защото Бароутън беше пълен с хора, от които домът Болтън се нуждаеше, а Рамзи знаеше, че трябва да внимава в компанията на Дъстин, Ризуел и неговите дребни лордове. С тях винаги беше вежлив и усмихнат. Какъв беше зад затворените врати, беше друг въпрос.
Рамзи Болтън бе облечен както подобаваше за владетеля на Рогов лес и наследник на Дредфорт. Мантията му бе съшита от вълчи кожи и закопчана против есенния студ с пожълтели вълчи зъби на дясното му рамо. На едното си бедро носеше фалкион с дебело и тежко като сатър острие; на другото — дълга кама и малък извит нож за дране, остър като бръснач. И трите оръжия имаха еднакви дръжки от пожълтяла кост.
— Смрад — извика негово благородие от гърба на Кръв, — смърдиш. Мога да те надуша през целия двор.
— Знам, милорд — трябваше да отвърне Смрад. — Моля да ми простите.
— Донесох ти подарък. — Рамзи се извърна, посегна зад себе си, откачи нещо от седлото и го хвърли. — Дръж!
С веригите, букаите и без липсващите пръсти Смрад беше по-тромав, отколкото преди да научи името си. Главата удари сакатите му ръце, отскочи и падна в краката му сред дъжд от личинки. Беше толкова зацапана със засъхнала кръв, че бе неразпознаваема.
— Казах ти да държиш — викна Рамзи. — Вдигни я.
Смрад се опита да вдигне главата за ухото. Нищо не стана. Плътта беше позеленяла и загнила и ухото се откъсна между пръстите му. Малкия Уолдър се изсмя, след миг всички останали мъже също се смееха.
— О, я го оставете — каза Рамзи. — Просто се погрижи за Кръв. Здраво го яздих копелето.
— Да, милорд. Веднага. — Смрад забърза към коня, като остави отрязаната глава за кучетата.
— Днес миришеш на свински лайна, Смрад — каза Рамзи.
— При него това е подобрение — подхвърли с усмивка Деймън Потанцувай за мен, докато навиваше бича си.
— Можеш и за моя кон да се погрижиш, Смрад — каза Малкия Уолдър. — И за коня на малкия ми братовчед също.
— За моя сам мога да се погрижа — рече Големия Уолдър. Малкия Уолдър беше станал най-доброто момче на лорд Рамзи и с всеки ден ставаше все повече като него, но по-малкият Фрей бе направен от друго тесто и рядко се включваше в игрите и жестокостите на братовчед си.
Смрад не обърна внимание на скуайърите. Поведе Кръв към конюшните, като подскачаше настрана при всеки опит на жребеца да го ритне. Ловците влязоха в залата, освен Бен Кокалите, който викаше на кучетата да спрат да се бият над отрязаната глава.
Големия Уолдър влезе в конюшнята след него, повел коня си. Смрад го погледна крадешком, докато махаше юздечката на Кръв.
— Кой беше? — попита тихо, за да не чуят другите коняри.
— Никой. — Големия Уолдър смъкна дисагите от сивушкото. — Старец, когото срещнахме на пътя. Караше старата си коза и четири ярета, нищо повече.
— Негово благородие го уби заради козите?
— Негово благородие го уби, защото го нарече лорд Сняг. Козите бяха добри обаче. Издоихме майката, а яретата опекохме.
„Лорд Сняг.“ Смрад кимна. Веригите му подрънкваха, докато се бореше с каишките на седлото на Кръв. „Под каквото и да е име, Рамзи не е човек, край когото да си, когато е гневен. Или когато не е.“
— Намерихте ли братовчедите си, милорд?
— Не. Не съм се и надявал. Те са мъртви. Лорд Виман е наредил да ги убият. И аз щях да го направя на негово място.