Танц с дракони

Битката приключи чак когато кучето на домакина издъхна. Старият хрът на Стаут нямаше никакъв шанс — беше един срещу две, а кучките на Рамзи бяха млади, силни и свирепи. Бен Кокалите, който обичаше псетата повече от господаря им, беше казал на Смрад, че са наречени на селски момичета, които Рамзи беше залавял, изнасилвал и убивал още като копеле, с първия Смрад.

— Които го забавляваха хубаво де. Които плачеха, молеха се и не бягаха, не се върнаха като кучки. — Някое от следващите кученца, излязло от кучкарниците на Дредфорт, щеше да е Кира, Смрад не се съмняваше в това. — Обучил ги е и вълци да убиват — беше споделил Бен Кокалите. Смрад си замълча. Знаеше кои вълци трябва да убиват момичетата, но не изпитваше желание да гледа как се бият над отрязания му пръст.

Докато двама слуги вдигаха умрялото куче — една стара жена вече беше донесла парцал и ведро да се оправи с плувналите в кръв рогозки, — вратите на залата се отвориха широко, отвън лъхна вятър и влязоха десетина мъже със сиви ризници и железни полушлемове. Зад тях се виждаха пребледнелите млади стражи на Стаут.

Всички пируващи внезапно млъкнаха… освен лорд Рамзи, който хвърли настрана кокала, който оглозгваше, избърса устата си с ръкав, усмихна се с мазна уста и рече:

— Татко.

Владетелят на Дредфорт огледа разсеяно останките от пиршеството, мъртвото псе, гоблените по стените, окования Смрад и каза съвсем тихо:

— Вън. Веднага. Всички.

Мъжете на лорд Рамзи се надигнаха зад масите, изоставяйки чаши и блюда. Бен Кокалите викна на момичетата и те затичаха след него, някои още с кокали между зъбите. Харууд Стаут се поклони вдървено и напусна залата си без дума.

— Развържи Смрад и го изведи — изръмжа Рамзи на Алин Киселия, но баща му махна с бледата си ръка и каза:

— Не. Остави го.

Дори личните стражи на лорд Рууз излязоха и захлопнаха вратите. Щом ехото заглъхна, Смрад се намери сам в залата с двамата Болтън, баща и син.

— Не намерихте липсващите ни Фрей. — Рууз Болтън го каза по-скоро като факт, отколкото като въпрос.

— Стигнахме до мястото, където лорд миногата твърди, че са се разделили, но момичетата не можаха да хванат диря.

— Питахте за тях в села и твърдини.

— Хабене на думи. Селяните все едно, че са слепи, толкова виждат. — Рамзи сви рамене. — Важно ли е? Светът няма да свърши с няколко Фрей повече или по-малко. Има още много в Близнаците, ако ни потрябва някой.

Лорд Рууз отчупи залък хляб и задъвка.

— Хостийн и Енис са отчаяни.

— Да търсят, ако искат.

— Лорд Виман обвинява себе си. Ако го слуша човек, особено се е привързал към Регар.

Лорд Рамзи започваше да се ядосва. Смрад можеше да го види в извивката на месестите му устни и в това как се стегнаха жилите на врата му.

— Тези глупаци трябваше да останат с Мандърли.