Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Рууз Болтън сви рамене.
— Носилката на лорд Виман се движи с бързината на охлюв… и, разбира се, здравето и теглото на негово благородие не му позволяват да пътува повече от няколко часа дневно, с чести спирания за ядене. Фрей нямаха търпение да стигнат в Бароутън и да се съберат отново с близките си. Можеш ли да ги виниш, че са тръгнали напред?
— Стига да са направили това. Вярваш ли на Мандърли?
Светлите очи на баща му блеснаха.
— Такова впечатление ли ти създадох? Все пак негово благородие е крайно притеснен.
— Не толкова, че да не може да яде. Лорд Прасе сигурно е взел половината храна в Бял пристан със себе си.
— Четирийсет фургона пълни с продукти. Бурета вино и хипокрас, бъчви прясно уловена минога, стадо кози, сто прасета, кошове с раци и стриди, океанска треска… Лорд Виман обича да яде. Може би си забелязал.
— Забелязах, че не е довел никакви заложници.
— Аз също го забелязах.
— Какво смяташ да правиш по въпроса?
— Създава затруднения. — Лорд Рууз намери празна чаша, избърса я с покривката на масата и я напълни от една кана. — Мандърли не е единственият, който вдига пирове, изглежда.
— Ти трябваше да вдигнеш пира, за благополучното ми завръщане — отвърна недоволно Рамзи. — И трябваше да е в Бароу Хол, а не в този нужник, наречен замък.
— Бароу Хол и кухните му не са мои, за да се разпореждам с тях — каза сдържано баща му. — Там съм само гост. Замъкът и градът са на лейди Дъстин, а тя не може да те понася.
Лицето на Рамзи помръкна.
— Ако ѝ отрежа циците и нахраня с тях момичетата си, ще ме понесе ли? Ще ме понесе ли, ако ѝ одера кожата и си направя ботуши от нея?
— Едва ли. И тези ботуши ще ти излязат скъпо. Ще ти струват Бароутън, дома Дъстин и Ризуел. — Рууз Болтън се настани на масата срещу сина си. — Барбри Дъстин е по-малката сестра на втората ми жена, дъщеря на Родрик Ризуел, сестра на Роджър, Рикард и съименника ми Рууз, братовчедка на другите Ризуел. Обичаше покойния ми син и те подозира, че имаш някакво съучастие в кончината му. Лейди Барбри е жена, която знае как да затаи скръбта си. Бъди благодарен за това. Бароутън е верен на Болтън главно защото тя все още обвинява Нед Старк за смъртта на съпруга си.
— Верен? — Рамзи кипна. — Тя само плюе по мен. Ще дойде денят, когато ще запаля скъпото ѝ дървено градче. Нека плюе на това, да видим дали ще изгаси пламъците.
Рууз изкриви лице, сякаш ейлът изведнъж му загорча.
— Има моменти, в които ме караш да се чудя дали наистина си мое семе. Предците ми са били много неща, но никога не са били глупаци. Не, млъкни малко, чух достатъчно. За момента изглеждаме силни, да. Имаме могъщи приятели в лицето на Ланистърите и Фрей и неохотната подкрепа на голяма част от Севера… но какво си представяш, че ще стане, когато някой от синовете на Нед Старк се появи?
„Всички синове на Нед Старк са мъртви — помисли Смрад. — Роб беше убит в Близнаците, а Бран и Рикон… натопихме главите им в катран…“ Главата му забуха. Не искаше да мисли за нищо случило се, преди да научи името си. Имаше спомени, които нараняваха твърде силно, мисли, почти толкова болезнени, колкото ножа за дране на Рамзи…
— Вълчетата на Старк са мъртви. — Рамзи плисна още ейл в чашата си. — И ще си останат мъртви. Само да си покажат грозните муцуни и момичетата ми ще ги разкъсат на парчета. Колкото по-скоро се появят, толкова по-скоро ще ги убия отново.
Старият Болтън въздъхна.
— Отново? Говориш глупости. Ти не си убил синовете на лорд Едард, онези две мили момчета, които толкова обичахме. Онова беше дело на Теон Обърни-плащ, забрави ли? Колко от неохотните ни приятели смяташ, че щяха да се задържат, ако истината се знаеше? Само лейди Барбри, от която искаш да си правиш ботуши… лоши ботуши. Човешката кожа не е толкова здрава като кравешката и няма да ти приляга толкова добре. Според кралския декрет вече си Болтън. Постарай се да се държиш като такъв. Говорят се разни неща за теб, Рамзи. Чувам ги навсякъде. Хората се страхуват от теб.
— Това е добре.
— Грешиш. Не е добре. За мен никога не се е приказвало така. Мислиш ли, че щях да седя тука, ако беше друго? Имаш си забавленията, няма да те укорявам за тях, но трябва да си по-дискретен. Мирна земя, кротък народ. Такова винаги е било правилото ми. Гледай да стане и твое.
— Затова ли остави лейди Дъстин и дебелата свиня жена ти? За да дойдеш тук и да ми кажеш да кротувам?
— Ни най-малко. Има новини, които трябва да чуеш. Станис най-после е напуснал Вала.
Това почти вдигна Рамзи на крака. На дебелите му мокри устни лъсна усмивка.
— Към Дредфорт ли е тръгнал?
— Не, уви. Арнолф не го разбира. Кълне се, че е направил всичко възможно да го накара да захапе стръвта.