Танц с дракони

— Заклинанието е направено от сянка и внушение. Хората виждат каквото очакват да видят. Костите са част от това. — „Сгреших ли, като го пощадих?“ — Ако илюзията се провали, ще те убият.

Дивакът зачовърка мръсното под ноктите си с върха на камата.

— Изпял съм песните си, извоювал съм битките си, пил съм лятно вино, опитал съм дорнска жена. Един мъж трябва да умре така, както е живял. За мен това е стомана в ръката.

„За смърт ли мечтае? Възможно ли е врагът да го е докоснал? Смъртта е негово владение, мъртвите са негови войници.“

— Много скоро ще има работа за стоманата ти. Врагът се раздвижва, истинският враг. А обходниците на лорд Сняг ще се върнат преди да е свършил този ден, със слепите си кървави очи.

Очите на дивака се присвиха. Сиви очи, кафяви очи: Мелисандра виждаше как се променя цветът с всеки пулс на рубина.

— Ваденето на очите, това е работа на Ревливеца. Най-добрата врана е сляпа врана, така казва. Понякога мисля, че би искал да извади собствените си очи, както винаги се навлажняват и го сърбят. Сняг предполагаше, че свободният народ ще се обърне към Тормунд да ги поведе, защото той би го направил. Харесваше Тормунд и старият мошеник също го харесваше. Ако е Ревливеца обаче… това не е добре. Нито за него, нито за нас.

Мелисандра кимна, сякаш беше взела думите му присърце, но този Ревливец беше без значение. Никой от свободния му народ нямаше значение. Бяха изгубен народ, обречен, осъден да изчезне от земята, както бяха изчезнали горските чеда. Но това не бяха думите, които той искаше да чуе, и тя нямаше да рискува да го загуби, не сега.

— Колко добре познаваш Севера?

Той прибра камата.

— Не по-зле от всеки обходник. Някои части повече от други. Северът е голям. Защо?

— Момичето — каза тя. — Момиче в сиво, на умиращ кон. Сестра на Джон Сняг. — Коя друга можеше да е? Препускаше към него за закрила, това поне Мелисандра беше видяла ясно. — Видях я в пламъците си, но само веднъж. Трябва да спечелим доверието на лорд-командира, а единственият начин да го направим е като я спасим.

— Аз да я спася, имаш предвид? Властелина на костите? — Той се изсмя. — Никой никога не се е доверявал на Дрънчащата ризница, освен глупаци. Сняг не е глупак. Ако сестра му се нуждае от спасяване, ще прати враните си. Аз бих направил това.

— Той не е като теб. Дал е клетвите си и е решен да живее според тях. Нощният страж не взима страна. Но ти не си от Нощния страж. Можеш да направиш това, което той не може.

— Стига твоят твърдоглав лорд-командир да го разреши. Огньовете ти показаха ли къде да се намери това момиче?

— Видях вода. Дълбока, синя и неподвижна, с тънка ледена кора, стягаща се над нея. Сякаш продължава безкрайно.