Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Разбираше защо бяха прикрили историята. Ако срещу Залаченко повдигнеха обвинения за упражняване на насилие, адвокатът на Агнета Саландер щеше да се разрови в миналото му. „Къде работите, г-н Залаченко? Как се казвате всъщност?“
Ако Лисбет Саландер попаднеше под опеката на социалните служби, вероятността някой да започне да се рови в случая ѝ бе значително по-малка. Беше твърде млада, за да бъде съдена, но все пак, ако полицията извършеше сериозно разследване на нападението с бензиновата бомба, последствията за Залаченко щяха да са същите. Можеше да си представи заглавията по вестниците. Следователно разследването е трябвало да бъде поверено на доверен човек. След това да се засекрети и погребе толкова надълбоко, че никой да не може да го открие. Същото трябваше да се случи и с Лисбет Саландер.
Гунар Бьорк.
„Санкт Стефан“.
Петер Телебориан.
Обяснението я изпълни с ярост.
„Уважаеми власти… Ще си поговоря с вас, стига някога да открия човек, който да ме изслуша.“
За миг се зачуди какво щеше да си помисли социалният министър, ако през вратата на сградата, в която се помещаваше министерството му, влетеше коктейл „Молотов“. Тъй като липсваха сведения за каквито и да било отговорни лица, трябваше да се задоволи с Петер Телебориан. Реши да се заеме с него сериозно, след като приключеше с другата история.
Въпреки това имаше неща, които все още ѝ убягваха. Залаченко се бе появил отново след всичките тези години. Даг Свенсон заплашваше да го разобличи. Два куршума. В Даг Свенсон и Мия Бергман. А по оръжието на убийствата имаше нейни отпечатъци…
Залаченко или човекът, когото бе изпратил да му свърши работата, естествено, нямаше как да знае, че тя е открила револвера в кутията в чекмеджето на бюрото на Бюрман и го е пипала. Това беше чиста случайност, но Лисбет още от началото подозираше, че има връзка между Бюрман и Зала.
Въпреки това нещо не се връзваше. Тя се замисли и се опита да пренареди парчетата от пъзела.
Имаше само едно логично заключение.
Бюрман.
Бюрман я бе проучвал детайлно. Бе открил връзката между нея и Залаченко. И се беше обърнал към Залаченко.
Разполагаше с филм, който показваше как Бюрман я изнасилва. С това го държеше в шах. Бюрман вероятно си е въобразявал, че Залаченко може да принуди Лисбет да му разкрие къде го държи.
Тя скочи от прозореца, отвори чекмеджето на бюрото си и извади компактдиска. Бе го надписала „Бюрман“ с флумастер. Дори не го държеше в кутийка. Не го бе и гледала, след като го показа на Бюрман преди две години. Подържа го в ръка, след което отново го прибра в чекмеджето.
Бюрман беше идиот. Ако се бе държал прилично, щеше да го остави на мира, стига да успееше да отмени попечителството. Залаченко никога нямаше да го остави да се измъкне. Бюрман завинаги щеше да се превърне в негово вярно куче. Подобаващо наказание.
Мрежата на Залаченко. Някое от звената ѝ водеше до МК „Свавелшьо“.
Русият великан.
Той бе ключът.
Трябваше да го открие и да го принуди да ѝ разкрие местонахождението на Залаченко.
Запали нова цигара и се загледа в цитаделата край Шепсхолмен. След това плъзна поглед към влакчето на ужасите в увеселителния парк „Грьона Лунд“. Изведнъж си каза на висок глас, имитирайки герой на филм, който бе гледала някога по телевизията:
– Daaaddyyyy, I am coming to get yooooou[81].
Ако някой я бе чул, щеше да реши, че е напълно луда. В седем и половина пусна телевизора си, за да чуе последните новини от преследването на Лисбет Саландер. Преживя най-големия шок в живота си.
БУБЛАНСКИ УСПЯ ДА СЕ СВЪРЖЕ с Ханс Фасте по мобилния телефон малко след осем вечерта. Не си размениха никакви любезности. Бублански не го попита къде е бил, а вместо това хладно го информира за случилото се през деня.
Фасте беше в шок.
Циркът в полицията му бе дошъл в повече и той бе постъпил както никога досега, докато е на работа. В яда си бе отишъл в центъра. След известно време си изключи телефона, седна в ресторанта на Централна гара и изпи две бири, докато се тресеше от яд.
След това се прибра, взе душ и заспа.
Имаше нужда от сън.
Събуди се навреме, за да чуе централната емисия новини по държавната телевизия и зяпна от изумление, докато слушаше анонса. Гроб в Нюкварн. Лисбет Саландер е простреляла президента на МК „Свавелшьо“. Гонитба през южните предградия. Кръгът се стесняваше.