Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Това ли е Голямото зло?
– Не. Случват се още две неща, които не мога да проумея. Залаченко е бил толкова зле ранен, че се е наложило да отиде в болница. Така че е трябвало да бъде заведено полицейско разследване.
– Но?
– Но, доколкото знам, не се случва нищо подобно. Лисбет твърди, че някакъв мъж дошъл да говори с Агнета. Не знае нито кой е той, нито какво са си казали. След това майка ѝ рекла, че Залаченко ѝ бил простил всичко.
– Простил?
– Този израз използвала.
Изведнъж на Микаел всичко му се изясни.
„Бьорк. Или някой от колегите му. Трябвало е да разчистят след Залаченко. Проклета свиня.“ Микаел затвори очи.
– Какво има? – попита Палмгрен.
– Мисля, че знам какво се е случило, и някой ще си плати за това. Но първо искам да чуя края на разказа.
– Залаченко не се появил месеци наред. Лисбет била готова за следващото му посещение. Бягала от училище през ден, за да наблюдава майка си. Страхувала се до смърт, че Залаченко може да я нарани. Тогава Лисбет е на дванайсет и се чувства отговорна за майка си, която не смее да отиде в полицията, нито да прогони Залаченко, или пък просто не осъзнава сериозността на ситуацията. Залаченко обаче се появява, когато Лисбет е на училище. Тя се прибира в момента, в който той напуска апартамента. Не ѝ казва нищо. Само ѝ се изсмива в лицето. Лисбет влиза вътре и открива майка си в безсъзнание на кухненския под.
– Залаченко не докосва Лисбет, така ли?
– Така. Тя обаче го настига, когато сяда в колата. Той сваля прозореца, вероятно за да ѝ каже нещо. Но Лисбет се е подготвила предварително. Запраща в колата кутия от мляко, пълна с бензин. След това хвърля вътре горяща клечка кибрит.
– Мили боже!
– Опитва се да убие баща си два пъти. Този път последствията са сериозни. Няма как хората да не забележат, че човек в кола на Лундагатан гори като факла.
– Все пак е оцелял.
– Залаченко получава ужасяващи рани и изгаряния. Налага се да ампутират крака му. Лицето и други части от тялото му са обезобразени, а Лисбет попада в детската психиатрична клиника „Санкт Стефан“.
ВЪПРЕКИ ЧЕ ВЕЧЕ ЗНАЕШЕ всяка дума наизуст, Лисбет Саландер прочете внимателно материалите за себе си, които бе открила в лятната къща на Бюрман. След това седна в прозоречната ниша и отвори табакерата, която бе получила от Мириам Ву. Запали цигара и се загледа към Юргорден. Бе научила подробности от живота си, за които не подозираше до този момент.
Толкова много неща ѝ се изясниха, че направо я побиваха тръпки. Най-интересен ѝ се стори докладът от полицейското разследване през 1991 г., съставен от Гунар Бьорк. Не беше напълно сигурна кой от всичките възрастни, които бяха говорили с нея, е бил Бьорк, но мислеше, че се досеща. Бе се представил под друго име. Свен Янсон. Спомняше си всяко изражение на лицето му, всяка изречена от него дума, всеки жест по време на трите им срещи.
В онзи момент бе настанал пълен хаос.
Залаченко бе горял като факла в колата. Успя все пак да избута вратата и да се изтърколи навън на земята, но единият му крак се оплете в предпазния колан и остана вътре сред огнения ад. Дотичаха хора, които се опитаха да загасят огъня. Дойде и пожарна кола, която успя да го пребори. Пристигна и линейка. Лисбет се бе опитала да накара медиците да зарежат Залаченко и вместо това да се погрижат за майка ѝ. Но я избутаха настрани. Пристигна полиция, а свидетелите на събитието сочеха към нея. Опита се да обясни какво се е случило, но никой не искаше да я чуе. После изведнъж се озова в някаква полицейска кола. Изминаха толкова много минути, почти час, преди полицията да влезе в апартамента и да открие майка ѝ.
Майка ѝ, Агнета София Саландер, беше в безсъзнание. С мозъчна травма. Бе получила първия лек кръвоизлив, предизвикан от побоите. Никога нямаше да се оправи.
Лисбет изведнъж разбра защо никой не бе прочел разследването, защо Холгер Палмгрен не бе успял да се сдобие с него и защо и днес прокурор Екстрьом, който ръководеше издирването ѝ, нямаше достъп до документите. Разследването не бе извършено от редовите полицаи, а от агентите на Сепо. Имаше печати, които го класифицираха като секретно съгласно закона за държавната сигурност.
Александър Залаченко бе работил за Сепо.
И не ставаше дума за разследване, а за заличаване на факти. Залаченко бе по-важен от Агнета Саландер. Не трябваше да бъде идентифициран и изобличен. Залаченко не съществуваше.
Не Залаченко е бил проблемът, а Лисбет Саландер – лудото момиче, което е заплашвало да разкрие една от най-важните тайни в кралството.
Тайна, за която не бе подозирала. Лисбет размишляваше. Досещаше се, че Залаченко е срещнал майка ѝ почти веднага след пристигането си в Швеция и ѝ се е представил с истинското си име. Все още не е разполагал с фалшива самоличност и шведско име. Това обясняваше защо през всичките тези години така и не успя да открие името му в обществения регистър – защото не знаеше как се казва. Шведската държава му бе дала ново име.