Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Нещо у чудовището се стори на Мат… някак си различно. Движеше се на тласъци, държеше главата си леко приведена настрани, а от устата му на вадички се стичаха лиги.
Тогава му стана ясно. Аруула му бе разказвала за тази специална разновидност на мутиралите плъхове. Беше нетарак, генетично изродено животно, прогонено от стадото. Обикновените тараци бяха коварни, безпощадни ловци. Нетараците, напротив, бяха безскрупулни убийци, които умъртвяват просто по инстинкт. Бяха брутални и непредсказуеми.
Нетаракът се приближи на големи скокове, хвърли се към Аруула, която дори не успя да помръдне меча си. Очите на урода святкаха от кръвожадност. Вече се канеше да се нахвърли върху нея, за да прегризе гърлото й със своите остри като бръснач зъби, когато Мат изскочи напред. В ръцете си държеше горяща цепеница, която беше извадил набързо от огъня.
Нетаракът нададе ужасяващ рев, спря атаката си и инстинктивно се отдръпна от пламъка.
— Изчезвай, гадино — изръмжа Мат и хвърли главнята срещу звяра.
Горящото дърво улучи животното, опърли козината му. Нетаракът с квичене се обърна и изчезна в тъмния тунел.
Мат не искаше да го остави да избяга — знаеше, че коварното животно щеше да нападне отново при първия удобен случай. Решително грабна джобното си фенерче и го последва в тъмния коридор.
— Стой тук и пази провизиите — даде наставления на Аруула за, в случай че това е само отвличаща маневра на звяра, с цел да се нахвърли върху хранителните им припаси. Тогава изчезна в тъмния тунел.
Трябваше да се наведе, за да мине през него — проходът беше висок само метър и половина. Бледата светлина на лампата проряза мрака, освети коридора, който на странни извивки навлизаше във вътрешността на планината.
Колкото по-навътре в галерията отиваше Мат, толкова по-непоносима ставаше вонята. Гнилост, смърт и тление изпълваха въздуха, предизвикваха гадене. Той извади триъгълната кърпа от джоба при крачола на гащеризона си и си превърза устата, за да филтрира донякъде въздуха.
Коридорът се разшири в пещера. От двете страни се издигаха мощни сталагмити.
Мат продължи внимателно да се промъква. Опасният хищник можеше да се крие зад всеки от варовиковите стълбове, може би само изчакваше удобния момент да забие в месото му острите си като ножове зъби.
Мат извади своята „Берета“-та и освободи предпазителя. Следвайки лъча на фенерчето с цевта на оръжието, продължи да се провира дебнешком напред.
Беше сигурен, че никога досега в тази галерия не е прониквала светлина, че никога досега човек не е стигал до тази пещера — поне не и жив…
Кости, по които висеше разкапано месо, лежаха върху влажния под, вонеше на отпадъци и екскременти.
Мат чувстваше, че косата му настръхва от отвращение. Предпазливо продължи да се промъква… когато изведнъж някакво остро сумтене разкъса тишината.
С ъгълчето на очите си Мат забеляза как някаква безплътна черна сянка изскочи иззад един от стълбовете и се понесе към него с озъбена паст.
Командир Дракс се обърна уплашено. Рефлексите, изградени през годините на воинската му служба, заговориха.
Като на скоростна киномашина и като на забавен кинокадър едновременно видя нетарака да се носи към него, видя страховитите му нокти и жълтата слюнка, която се стичаше от зъбите му, помириса смрадливия му дъх. Вдигна армейския пистолет и стреля.
Куршумът излетя от дулото, изсвистя срещу звяра и още по време на скока му го улучи в косматите гърди. Ударът спря устрема на нетарака, рязко го обърна във въздуха и го запрати на пода.
Със съскане и побесняло от болка, полуинтелигентното животно се претърколи на пода и втренчи в Мат зъл, изгарящ поглед. Тъмна, почти черна кръв се лееше от раната, обливаше козината и се процеждаше на пода, където се образуваше мазна локва.
Нетаракът беше смъртно ранен. Бавно щеше да умре от загуба на кръв, щеше да свърши в мъки, ако Мат не го доубиеше.
Матю Дракс знаеше, че таракът не би проявил никаква милост към него, ако ролите им се бяха разменили. И знаеше също, че трябва да пести мунициите. Вторият от трите му пълнителя вече беше полупразен.
Но все едно — колкото див и варварски да беше светът, в който бе попаднал — той беше човек от XXI век. Не би накарал никого да страда ненужно, дори и да става дума за звяр убиец.