Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
— Навътре! — показа Мат на Аруула и влезе през снежната преграда, която почти изцяло затваряше входа на пещерата. Младата жена не възрази, приведе се и се вмъкна във вътрешността на пещерата, докато Мат остана назад и я прикриваше с „Берета“-та.
Ала не се случи нищо. Изглежда, звярът се беше отказал от преследването. Накрая и Мат се провря през тесния вход и остави зад себе си вилнеещата буря…
Черен като катран мрак го посрещна от другата страна… и смрад на гнилост и тление.
— Това не е добро място — прошепна тихо Аруула.
— Знам — отвърна Мат, докато ровеше в аварийния си пакет за джобното фенерче. Всичко у него настойчиво го подтикваше веднага отново да напусне тази тъмна дупка, но мисълта окаяно да замръзне навън в снежната буря беше още по-неприятна от отвратителната воня.
Включи фенерчето. Конусообразният му лъч се заби в тъмнината.
Пещерата беше просторна и толкова висока, че в нея човек можеше да стои прав. В задната част на куполообразния свод имаше проход, от което можеше да се заключи, че пещерата се простира още по-нататък във вътрешността на планината. Оттам, види се, идваше и противната смрад, която изпълваше студения въздух.
— Чудесно — каза Мат и се намръщи. — Почти като в хотел „Риц“.
Аруула не попита нищо. Беше се примирила с факта, че не разбира всичко, каквото Маддракс казва, също толкова малко проумяваше и странните неща, които нейният спътник мъкнеше със себе си. Беше навикнала на това, както и той все повече се нагаждаше към обичаите на нейния свят.
Свалиха багажа си и се наканиха да изградят временен лагер. На пода на пещерата бяха разпръснати клони и парчета сухо дърво, така че Мат успя да разпали малък огън.
Аруула и той свалиха подгизналите си наметки и жадно поемаха в себе си топлината, която се излъчваше от пращящите пламъци. Постепенно жизнеността взе да се връща в изтощените им тела.
Мат забеляза, че спътницата му има рана от удар, която зее на челото й. Погрижи се за нея с превръзка от аварийния пакет. След това Аруула се зае да приготви вечеря от мравешкото месо.
Този път на Мат му беше все едно откъде идва това нещо. В това си състояние би ял всичко. Едва изчака бялата пихтиеста маса да се изпече и втвърди. Гладни, Аруула и той се нахвърлиха на месото от андрона, който по този начин им оказваше още една, последна услуга.
Всяка отделна хапка даряваше сила и сгряващото чувство за пълен стомах им придаваше утеха и мъничко надежда.
— Кажи — рече Мат, след като известно време бяха седели мълчаливо край огъня с втренчени в пламъците погледи, преди малко, навън… каза някаква дума…
— Нарка-то — потвърди Аруула с кимване.
— Какво означава това?
— Име на твар — каза Аруула и Мат видя как изтръпна. — Същество от древните легенди.
— И какво разказват тези легенди?
— Че в планините има ужасно създание — нито човек, нито животно, нито пък тарак. Това е нарка-то, чудовищен звяр, който не знае пощада и се храни с месото на странниците, които са се заблудили в района му.
— Аха — каза Мат. — И ти смяташ…?
— Видяхме това нарка-то — обясни Аруула, напълно убедена. — Изглеждаше точно така, както го описват легендите.
Мат забеляза, че го побиват студени тръпки.
— И какво разказват легендите за нарка-то?
— Че не познава милост. Все още никой не му се е изплъзнал. То е диво животно, което преследва жертвата си, докато…
Варварката прекъсна, когато инстинктите й внезапно я предупредиха. Мат видя тревожния израз на лицето й.
В следващия миг съзря хвърлящия огнени отблясъци чифт очи, които ги гледаха откъм мрака на галерията. Още преди да успее да реагира, откъм тъмната бездна се отдели черна, покрита с рошава козина сянка и с дрезгав рев се нахвърли върху него и Аруула.
— Нарка-то — извика ужасена младата жена и скочи и Мат си помисли за секунда, че снежното чудовище ги е подушило в пещерата.
Но тогава видя, че тази твар беше по-малка и по-набита. Което не намаляваше страховете му. Защото един див тарак не беше по-малко опасен…
Аруула нададе див боен вик.
Косматата гадина, в чиято страховита плъша паст святкаха низ остри като ножове зъби, се приближаваше на четири крака. Голата й опашка се уви на пода като змия.