Хюрем. Московската наложница

— Каква работа могат да имат шпионите ми в харема на господаря? Държавата е защитена, но не е наше право да подслушваме харема ви.

Сега и падишахът беше на крака. Двамата приятели обикаляха напред-назад из стаята. Когато бе замислен, Сюлейман обикновено кръстосваше ръцете си отзад. А Ибрахим вглъбено човъркаше с показалец тънката брада, която обграждаше лицето му.

Не знаеше дали Сюлейман вече си дава сметка, но проблемът не бе само в това, че една наложница е сменила религията си. Положението бе доста по-сериозно. Ибрахим предусети, че може да се стигне до държавна криза, още когато падишахът подхвана:

— Знаеш ли, че Хюрем си е сменила религията?

Не му се искаше да повярва, че падишахът наистина е влюбен в момичето. Харемът ти да е пълен с най-красивите девойки на света, а ти да прекарваш всяка нощ с една и съща жена — да му се неначудиш. А по-лошото бе, че падишахът се намираше под странното влияние на Хюрем.

Косите на Ибрахим отново настръхнаха, когато си представи колко скъпо щеше да заплати, че не я беше приел насериозно. По време на похода Мохач Сюлейман бе действал не по неговите препоръки, а по тези на Хюрем. Авторитетът му беше сериозно подкопан, но той беше достатъчно умен и черпейки от богатия си опит, щеше да овладее ситуацията. Това момиче бе коварна змия. Дори не разбираш, че те е ухапала. А когато усетиш, вече е твърде късно. Това ненадейно обръщане към исляма със сигурност бе нещо преценено и премислено.

Ибрахим си каза, че трябва да предпази Сюлейман от змийското ухапване. В края на краищата, макар да си имаше други сметки, падишахът бе негов приятел. Освен това Сюлейман му бе нужен, за да може той като велик везир да постигне целите си. Трябваше да обърне тази ситуация в своя полза и да се отърве от Хюрем. Ще убие московската змия със собствената ѝ отрова!