Сърца за изгаряне [bg]

Седеше, без да помръдва.

Когато най-накрая се раздвижи, беше заради едно от последните неща, които каза Трюдо. Изречение, от което сърцето ѝ да подскочи.

Имаме потвърждение. И момчето, и малката Нетълтън са в Уидби. Оставащите възрастни също.

Фогел се изправи и заобиколи бюрото.

Нокията лежеше до безжизнената ръка на Трюдо.

Фогел взе телефона, превъртя списъка с обаждания до последното входящо повикване и натисна бутона за повторно избиране.

На третото позвъняване някой вдигна.

— Ало?

— Кой е на телефона? — попита Фогел.

— А вие коя сте?

— Детектив Фогел от отдел „Убийства“ на Полицейско управление — Питсбърг. Представете се.

Мъжки глас. Познат глас.

— Фогел? Как… откъде имате този номер?

— Кой сте вие?

И тогава се сети.

Разпозна гласа.

— Джак?

— Не разбирам.

— Нито… нито пък аз.

— Къде сте? Как ме открихте?

— „Чартър Фармасютикълс“. Натиснах „повторно избиране“ на телефона му и очевидно съм звъннала на теб. Мамка му, мъртъв е.

— Задръжте малко, детектив. Кой е мъртъв?

— Мъжът с белия костюм.

Джак замълча за секунда.

— Детектив Фогел, добре ли сте? Звучите, сякаш сте в шок.

— Той се самоуби.

— Кой?

— Аз… нямам представа къде си, Джак, но трябва да се махнеш оттам възможно най-бързо. Каза, че идват за вас. За теб, за малката Нетълтън, за възрастните. Господи, той се самоуби… Някой там, където сте вие, се обади тук, в „Чартър“. Каза, че идват към вас. Къде… къде сте…

Фогел не беше от ревливите. Не можеше да си спомни кога за последно е проронвала сълза. Но точно в този момент сълзите рукнаха и замъглиха зрението ѝ. Емоциите, натрупали се заради станалото току-що, изригнаха от нея като експлозия.

Нокията избипка.

Батерията бе паднала.

Обаждането прекъсна.