Сърца за изгаряне [bg]

— Не.

Проповедника цъкна с език:

— Трябва да го вържем като Хобсън. Ако е бил Пикфорд, няма да ни каже. Може дори да не си спомня, че е бил той. Шибана работа.

Изправих се и го погледнах в очите:

— Няма да връзваш никого.

Проповедника се засмя:

— И си мислиш, че ще ме спреш? Сега се надъхах да го направя, само и само да разбера как точно ще опиташ.

— И двамата веднага врътнете кранчето на тестостерона си — сопна се Ками, разкопчавайки последното копче от ризата на баща ми. Когато разтвори плата, видяхме, че цялата средна част на гръдния му кош е синьо-черна. Малко по-нагоре вляво кожата му бе зачервена и възпалена.

— Боже Господи! Определено няколко счупени ребра. — Тя щракна с пръсти към аптечката: — Някой да ми подаде бинт.

Дадох ѝ го. Тя погледна отново към баща ми.

— Еди, ще превържа ребрата ти, но по-хлабаво. Не искам да ограничавам дишането ти. Ако затегна превръзката, ще се чувстваш по-добре, но ще има по-голяма вероятност някоя от счупените кости да пробие белите ти дробове. — Тя внимателно натисна почернелия участък на различни места, наблюдавайки реакцията на баща ми. — Като че ли счупени са двете най-горе вляво и едно най-долу вдясно. Искам да се наведеш напред съвсем малко.

Той се подчини. Полуздравото му око се затвори при това движение.

Ками се обърна към мен:

— Кой беше на телефона?

Замислих се за онова, което каза Фогел.

Някой от тази къща се бе обадил в „Чартър“. Някой им бе казал къде сме. Бях сам с баща си. Нямам идея къде се бе намирал Проповедника. Ками беше в къщата. Стела беше в къщата. Хобсън беше в къщата. Погледнах към него. Лежеше на пода, все още овързан. В съзнание, но без да прави опити да се освобождава.

— Една жена, детектив от питсбъргската полиция.

Ръката на Ками, която омотаваше баща ми с бинтове, замря:

— Какво?

— Тя е в централата на „Чартър“. Нямам идея как е отишла там. Каза, че от този номер било дошло обаждане. Човекът, който се обадил, съобщил на онзи от другата страна, че сме тук. Тя каза, че идват насам.

— Някой е позвънил оттук? Кой?

Хвърлих ѝ гневен поглед:

— Ти ми кажи.

— Не съм била аз — отвърна Ками. — Бях тук.

— Сама каза, че има деривати навсякъде.

Проповедника крачеше нервно насам-натам.

— Има ли значение? Човекът, който е причинил това на Еди, вече е бил тук.

— Справих се с него — изрече баща ми. Всяка дума излизаше с неимоверно усилие от устата му.

— Аха — съгласи се Проповедника. — Справил си се. Направо си държал нещата под контрол.

— Беше нещо като разузнавач — продължи баща ми. — Откри ме да копая в градината, изненада ме, вкара ми един удар, без да мога да реагирам, след което продължи — юмруци, ритници… Не можах да му отвърна като хората. Завърза ме в бараката. После дойде Джак. Не би имал достатъчно време да звъни на когото и да било.