Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Сърца за изгаряне [bg]
Сърца за изгаряне [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сърца за изгаряне [bg]

Электронная книга - «Сърца за изгаряне [bg]». Краткое содержание книги:

Момче се запознава с момиче на едно гробище. Хора в бяло откарват момичето с бял джип. Момчето вижда момичето на същата скамейка в същото гробище година по-късно. Случайност? Обреченост? Съдба? След трагичната смърт на родителите си Джак Тач живее с леля си Джо. Един ден (по-точно — на 8-ми август), когато двамата с лелята са на гробището, Джак вижда тъмнокосо момиче, седнало на скамейка и четящо „Големите надежди“ от Дикенс. То е осемгодишно, казва се Стела и след минути изчезва, ала хлапакът вече е в плен на мистерията. Стела отново и отново ще се появява в живота му, и то винаги на същото място и на същата дата. Обгърната с тайнственост, загадъчна, дори малко злокобна — той е обсебен от нея. После… започват да се изникват труповете. Тела на хора, които са обгорени, но дрехите им са непокътнати. Детективите от полицията Брайър и фогел тръгват по следата и се натъкват на странен факт — ден след поредната среща на Джак и Стела винаги се появява овъглен труп. А някъде на тайно място, непознато за света, момче без име, известно само като Обект „Д“ живее в пълна изолация. То носи маска и притежава толкова страховита дарба, че е обречено: онези, които го контролират, никога няма да му позволят да напусне секретната лаборатория. Каква е връзката между Джак и Стела, загадъчните убийства и Обект „Д“? Какви са злите сили, които са зад един чудовищен проект? Хорър, трилър, фантастика — Джонатан Баркър разбърква главозамайващ коктейл от тези жанрове. Резултатът? Роман, който не се вписва в рамките на обичайното.
1 ... 203 204 205 206 207 208 209 210 211 ... 248
Перейти на страницу:

— Той умира, Стела. Ще умре със сигурност. Нямаме много време, трябва да…

Ръката ѝ изведнъж се стегна около врата на мъжа.

Плътта му под пръстите ѝ започна да почернява. Петното постепенно се разпростря към лицето и гърдите му. Видях, че се появява и по оголената кожа на ръцете му.

— Дръпни се, Джак — прошепна тя. — Моля те, стой надалеч.

Но аз не можех да помръдна.

Мъжът си пое въздух за последно през черните си съсухрени устни — накъсана, хриптяща въздишка. След което замря.

Стела го държа още близо минута. Пръстите ѝ потръпваха, докато и последната частица живот напусна тялото му. После ги разтвори и отпусна ръката си вяло отстрани на дивана.

— Не става — изрече тя тихо, преди отново да се унесе в неспокоен сън. — Не е достатъчно.

Сърцето ми се сви.

6.

Фогел погледна нетърпеливо часовника си.

Девет без две минути. Седеше тук почти цял час. Изохка, когато „Der Holle Rache“ от „Вълшебната флейта“ на Моцарт зазвуча отново за Бог знае кой път.

Тя се прозя, изправи се и се пораздвижи малко, преди да се върне на рецепцията.

Момичето с дългата руса коса и зелените очи я погледна и се усмихна:

— Мога ли да ви помогна?

— Чакам тук вече час.

Младата жена килна глава:

— Чакате ли? Кого? Имате ли уговорена среща?

Фогел се намръщи:

— Казахте, че някой ще дойде, за да говори с мен. Това беше преди час.

— Така ли?

Фогел измъкна отново значката си:

— Аз съм от отдел „Убийства“. Казахте, че ще ме свържете с някого!

Момичето зяпна от учудване:

— „Убийства“? Някой е бил убит ли?

Кръвта нахлу в лицето на Фогел:

— Обадете се на началника си веднага.

Жената се усмихна и вдигна телефона:

— Имате ли уговорена среща?

Фогел се наведе по-близко до нея:

— Звънни на шефа си на момента!

Рецепционистката въздъхна и набра някакъв номер. Фогел чу изщракването, когато отсреща вдигнаха.

— Тук има една доста нелюбезна жена, която твърди, че е полицейски служител или нещо подобно, и настоява да говори с моя началник. Да инструктирам ли охраната да я ескортира извън района?

Фогел изпита неустоимо желание да грабне слушалката и да заблъска с нея по русата главичка.

Рецепционистката хвърли бърз поглед към вратата в дъното на помещението. От дясната ѝ страна в стената бе вградена някаква ключалка с цифров код.

— Сигурен ли сте? Наистина е доста груба. А и се облича ужасно.

Фогел смръщи вежди, когато се улови, че неволно оглежда кафявото си кожено яке, сивия пуловер и джинсите.

Момичето прекъсна разговора и се обърна към нея:

— След минутка ще дойде човек, за да разговаря с вас. Моля, седнете. Кафето и сладките са на ваше разположение. Баклавата е просто прелестна.

И се усмихна, разкривайки два реда идеални бели зъби.

— Имате една минута да докарате някой тук, в противен случай ще пробия дупка в тази врата и ще се самопоканя вътре!

Рецепционистката хвърли поглед към маникюра си, след което се усмихна на Фогел:

— Мога ли да ви помогна?

7.

— Какво иска да каже с това „Не е достатъчно“? Какво ѝ е?

Все още с увита риза около пръстите си внимателно вдигнах ръката на Стела върху гърдите ѝ.

— Ти си Джефри Далтън.

Насилих се да си поема дълбоко въздух. Не можех да се насиля да го погледна.

— Проповедника. Никой не ме нарича Далтън — отвърна той, все още впил поглед в мъртвеца между нас.

— Ако това не е баща ми, то кой е тогава?

Разнесе се женски писък.

Силен.

Отвън.

— Мамка му, това е Ками! — изруга Проповедника, като се изправяше на крака.

— Ками Брадъртън е тук?

— Докарах ги с дъщеря ѝ от Калифорния — изкрещя той, докато тичаше към вратата. Отново бе извадил пистолета си.

Преди да го последвам, се огледах набързо. Дюи Хобсън не се виждаше никъде из къщата.

— Дюи, не! — креснах аз, като изскочих от входната врата.

Той не ме чу. Юмрукът му се стрелна към предното дясно стъкло на понтиака и го строши на парчета. Сграбчи жената, която седеше вътре, за яката на дънковото ѝ яке и я задърпа навън. По сцепените му кокалчета се стичаше кръв.

Проповедника стигна до него пръв.

Хобсън тъкмо бе измъкнал жената, която можех само да предполагам, че е Ками Брадъртън, наполовина през прозореца на колата, когато Проповедника се стовари върху него. Двамата паднаха на земята. Главата на Хобсън издрънча върху бетона. Това би следвало да го прати в безсъзнание, но успя само да го замае леко. Той удари с разтворени длани ушите на Проповедника, след което опита да го изрита в слабините. Ритникът обаче уцели Проповедника в бедрото.

1 ... 203 204 205 206 207 208 209 210 211 ... 248
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)