Сърца за изгаряне [bg]

— След ваксината трябваше да се явяваме редовно за кръвни проби и наблюдение — продължи баща ми. — На осмо число всеки месец. Нищо кой знае какво, а и плащаха допълнително. У никой от нас не се забелязаха странични ефекти. Не и отначало. Но после майка ти забременя. Не ме разбирай погрешно — както казах, планирахме да имаме деца, но първо трябваше да се дипломираме, да се оженим, да се хванем на работа, да се установим някъде и чак тогава да станем родители. Внимавахме, но все пак тя забременя. Същото се случи с Ричард Нетълтън и Ема, както и с Кийт Пикфорд и Жаклин Брийс. Всички момичета забременяха горе-долу по едно и също време. Без особен ентусиазъм се шегувахме, че ваксината е засилила хормоните ни. Ричард и Ема напуснаха колежа и прекратиха всякакви отношения с „Чартър“. Останалите продължихме да ходим всеки месец там. Когато ти и Дейвид се родихте, ни платиха още, за да наблюдават и вас — кръвни проби, жизнени показатели, това, което правеха и при нас. Всичко изглеждаше наред, всичко беше нормално. Започнахме да се чуваме със семейство Нетълтън. Узнахме какво става, когато дъщеря им Стела докосне нещо живо. Нямаха представа какво да правят. Започнаха да се крият, да бягат. Помни, че беше краят на седемдесетте и началото на осемдесетте. Много по-лесно бе човек да не оставя следи. Ричард беше убеден, че всичко, което се случва с дъщеря му, е свързано с онази ваксина. Мислех, че е полудял. Всички мислехме така. Но с майка ти те държахме под око. Чувахме се и с Кийт и Джаки. И те наблюдаваха Дейвид. Двамата изглеждахте наред. Ричард стана параноичен. Твърдеше, че го преследват — някакви хора в бяло, също като онези от „Чартър“. Започнах да се чудя дали ваксината не е предизвикала някакво психическо разстройство у него, подобно на алергична реакция. И такива неща се случваха. Не се държеше много на безопасността. — Той млъкна, за да подреди спомените си. — Кийт Пикфорд и Джаки спряха да се появяват в „Чартър“ в средата на 1978 година. Двамата с майка ти тогава не знаехме подробности, разбрахме чак година по-късно. Беше ужасно. Кийт бе превъртял. Метнал тенджера с врящо олио в лицето на сина си, обгорил го страховито, намушкал с нож Джаки и после наръгал и себе си. Съседите открили Дейвид на пода в кухнята, пищящ с всички сили, а до него — мъртвите му родители и кръв навсякъде. Дейвид тогава беше на две годинки. Говореше, но не много. Не бе в състояние да обясни какво се е случило, а и не го притискаха особено. Помислих си за ваксината. Ако бе накарала Рич Нетълтън да откачи, може би бе оказала подобно влияние и върху Кийт. Чух, че Дейвид е заживял с някакви техни роднини. Това поне ни казаха хората от „Чартър“ и тогава нямахме причина да се съмняваме в думите им. Рич и Ема Нетълтън, родителите на Стела, се върнаха в Питсбърг горе-долу по същото време. След няма и седмица вече бяха мъртви. Убити при някакъв домашен обир. Чух за труповете, открити там — възрастни мъже, които изглеждали като обгорени, и осъзнах, че има вероятност Стела наистина да го е направила. Онова, което разказваше Ричард, може и да беше вярно.