Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Елънд се замисли. „Трети Мъглороден, който се сбил с другите двама…“
— Може би някой е узнал за убийството и се е опитал да го предотврати?
— Че защо някой Мъглороден ще те защитава? — изсумтя баща му.
— Може би просто не е искал да пострада невинен човек.
Лорд Венчър поклати глава и се засмя.
— Ти си глупак, момче. Даваш си сметка за това, нали?
Елънд се изчерви, после се обърна. Изглежда, лорд Венчър не очакваше нищо повече от него и той си тръгна. Не можеше да се прибере в стаята си, не и със счупения прозорец. Така че отиде в спалнята за гости и повика неколцина Мътни убийци да наблюдават вратата и балкона — за всеки случай.
Баща му вероятно беше прав за третия Мъглороден. Макар че всичко това изглеждаше някак странно.
„Странно, но е така. Или… би трябвало да е така“.
Имаше толкова много неща, които искаше да направи. Но баща му беше здрав и достатъчно млад. Щяха да минат десетилетия, преди Елънд да заеме мястото му — ако оцелееше дотогава. Искаше му се да отиде при Валет, да поговори с нея, да сподели безпокойството си. Тя щеше да го разбере — по някаква причина винаги го бе разбирала по-добре от останалите.
„Въпреки че е скаа!“ Не можеше да прогони тази мисъл. Имаше толкова много въпроси, толкова много неща, които искаше да разбере за нея.
„По-късно — помисли си, докато лягаше. — Сега трябва да се съсредоточа върху оцеляването на Къщата“. Това, което бе казал на Валет по този повод, не беше лъжа — трябваше да помогне на семейството си да оцелее през тази война.
А след това… какво пък, може би щяха да намерят начин да заобиколят лъжите и измамата.
32.
Макар че много терисци проявяват неприязън към Кхлениум, те таят и завист. Чувал съм носачите да говорят с възхита за Кхленийските катедрали, за техните изумителни изрисувани прозорци и просторни зали. Освен това, изглежда, ценят високо нашата мода — в градовете видях много млади терисци да разменят кожените си дрехи за благороднически костюми.
На две улици от работилницата на Клъбс се издигаше необичайно висока за квартала сграда — цели шест етажа. Беше някаква жилищна кооперация — място, където се бяха настанили цели скаа семейства. Вин никога не бе влизала вътре.
Пусна монета, стрелна се нагоре покрай стената, стъпи безшумно на покрива и притихналият в тъмното Дух подскочи изненадано.
— Аз съм — прошепна Вин.
Дух й се усмихна. Като на най-доброто Калаено око в групата обикновено му поръчваха по-отговорните смени, които напоследък бяха тези преди вечеря. Време, по което нагряващият конфликт между Големите къщи бе най-вероятно да прерасне в открито стълкновение.
— Продължават ли? — попита тихо Вин, разпали калай и огледа града. В далечината се виждаше ярко сияние, което сякаш извираше от вътрешността на мъглите.
Дух кимна и посочи към светлината.
— Цитаделата Хастинг. Елариел ги атакуват.
Вин кимна. Разрушаването на Къща Хастинг се очакваше — през изминалата седмица тя бе претърпяла десетина атаки от различни Къщи. Беше останала без съюзници и доходи и беше въпрос само на време кога ще падне.
Колкото и да бе странно, нито една Къща не атакуваше през деня. Имаше някаква престорена атмосфера на скритост около тази война, сякаш аристократите признаваха доминиращата роля на лорд Владетеля и не желаеха да го обезпокоят с военни действия посред бял ден. Всичко се вършеше нощем, под покривалото на мъглите.
— Бешел да иска това — измърмори Дух.
— Уф, Дух, защо не пробваш да говориш… нормално?
Дух я погледна.
— Лорд Владетеля. Май му харесва, че се бият.
Вин кимна. Келсайър се бе оказал прав. Нямаше почти никаква реакция от страна на Министерството или двореца във връзка с войната между Къщите, а гарнизонът, изглежда, не бързаше да се върне в Лутадел. Лорд Владетеля бе очаквал тази война — и не възнамеряваше да се намесва в нея. Беше решил да я остави да изгори, като горски пожар, който подхранва земята.
Само че този път пожарът нямаше да утихне, а щеше да предизвика друг — Келсайър щеше да нападне града.
„Стига Марш да открие как можем да спрем Стоманените инквизитори. Стига да успеем да превземем двореца. И, разбира се, стига Келсайър да може да се справи с лорд Владетеля…“
Поклати глава. Не искаше да подценява Келсайър, но просто не виждаше как може да стане това. Гарнизонът още не се беше прибрал, но според докладите приближаваше и щеше да е тук до седмица, най-много две. Няколко от Къщите вече бяха паднали, но засега нямаше и следа от всеобщия хаос, на който разчиташе Келсайър. Последната империя изживяваше тежки времена, но Вин се съмняваше, че ще се пропука.