Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
„Дали не бях прекалено суров с нея тази вечер?“
Беше се постарал да й внуши, че повече не желае да има нищо общо с нея. Отчасти защото бе разбрал, че не може да й има доверие. Но истинската причина беше, че искаше тя да напусне града. Само за известно време — докато утихне войната.
„Но след като не е благородничка, няма никаква причина да заминава“.
— Елънд? — повика го Джастис. — Слушаш ли ме изобщо?
Елънд вдигна глава.
— Мисля, че тази нощ направих нещо нередно. Исках Валет да напусне Лутадел. Но сега ми се струва, че я нараних безпричинно.
— По дяволите, Елънд! — ядоса се Джастис. — Срещата ни е била подслушвана от аломанти. Даваш ли си сметка какво можеше да се случи? Ами ако бяха решили да ни избият, вместо да ни шпионират?
— Да-да, прав си — рече Елънд все така разсеяно. — Най-добре ще е Валет да отпътува незабавно. Всеки, който е близо до мен, може да е в опасност.
Джастис го погледна с нарастващо раздразнение, после неочаквано се разсмя.
— Ти си безнадежден!
— Старая се, колкото мога — отвърна Елънд. — Но сериозно, не виждам повод за притеснения. Шпионите сами се издадоха и побягнаха — може би дори са ги заловили. Вече знаем някои от тайните, които крие Валет, така че и там водим в играта. Нощта бе много ползотворна!
— Е, ако погледнем нещата откъм оптимистичната страна…
Елънд вече съжаляваше, че бе напуснал Цитаделата Венчър. Може би беше глупаво да тръгва толкова бързо, преди да разбере повече подробности. Но пък си бе уговорил среща с Фелт и хаосът бе подходяща възможност да се измъкне незабелязано.
Каретата бавно влезе през отворения портал.
— Ти тръгвай — рече Елънд на приятеля си. — И вземи книгите.
Джастис кимна, взе торбата и скочи в движение. Елънд почака да спрат насред двора, слезе и подмина изненаданите стражници.
Дворът все още бе озарен от светлини. Пред вратата на Цитаделата имаше малък отряд. Неколцина души се втурнаха към него в мъглите.
— Милорд, баща ви…
— Да, знам — прекъсна ги Елънд и въздъхна. — Наредил е да ме отведете незабавно при него, нали?
— Да, милорд.
— Е? — посрещна го лорд Страф Венчър.
— Какво „е“?
— Къде беше?
— Ами… излязох — отвърна небрежно Елънд.
— Чудесно — въздъхна лорд Венчър. — Излагай се на рискове, щом искаш, момче. До известна степен съжалявам, че онези Мъглородни не те спипаха — това щеше да ми спести доста разочарования.
— Мъглородни? — попита Елънд и се намръщи. — Какви Мъглородни?
— Тези, които са подготвяли убийството ти.
Елънд се ококори.
— Значи… не е било просто шпионска група?
— О, не — отвърна лорд Венчър и се усмихна злобно. — Цял отряд убийци, пратен тук заради теб и приятелчетата ти.
„В името на лорд Владетеля! — помисли Елънд, осъзнал колко е било глупаво да излиза сам. — Не очаквах войната толкова бързо да стигне до опасна фаза. Не и за мен поне…“
— Откъде знаем, че са били Мъглородни? — попита Елънд, докато се опитваше да се съвземе.
— Нашите стражници успяха да убият… една — отвърна Страф. — Докато бягала.
Елънд се намръщи.
— Истинска Мъглородна? Убита от обикновени войници?
— От стрелци — уточни лорд Венчър. — Изглежда, са я заварили неподготвена.
— А мъжът, който пропадна през моя прозорец?
— Мъртъв е. Строшил си е врата.
Елънд продължаваше да се мръщи.
„Докато бягах, ми се видя съвсем жив. Какво криеш от мен, татко?“
— А Мъглородната? Познавам ли я?
— Бих казал — отвърна лорд Венчър, без да го поглежда в очите. — Шан Елариел.
Елънд замръзна. Шан? Бяха сгодени, а тя нито веднъж не бе споменавала, че е аломантка. Което вероятно означаваше…
Че е подготвяла всичко още тогава. Може би Къща Елариел бе смятала да го убие веднага щом се роди внук, който да наследи титлата.
„Прав беше, Джастис. Не мога да избягвам политическите интриги, като ги игнорирам. Обвързан съм с всичко това много повече, отколкото предполагах“.
Баща му очевидно беше доволен от себе си. Важен член на Къща Елариел бе убит в Цитаделата Венчър при опит да премахне Елънд… Триумф, от който щеше да извлече дивиденти през идните дни.
Елънд въздъхна и попита:
— Все пак успяхте ли да заловите някой от убийците?
Страф поклати глава.
— Единият скочил в двора и се измъкнал — вероятно също е бил Мъглороден. Намерихме още един убит на покрива, но не сме сигурни дали е имало и други. — Той се поколеба.
— Какво има? — попита Елънд.
— Нищо. — Страф махна с ръка. — Някои от стражниците твърдят, че имало и трети Мъглороден, който се сбил с другите двама, но се съмнявам. Не е бил от нашите.