Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Карма е причината за това, че Анджин-сан е на галерата, а не тук, в безопасност. Значи ще потъне заедно е кораба, Ябу и останалите, заедно с пушките — и това е също карма. Пушките мога да си позволя да загубя. Ябу също. Но Анджин-сан?
И него.
Защото ми остават в запас още осем такива странни варвари. Може би техните знания, взети заедно, ще се равняват или ще надвишават уменията на един-единствен човек. Важното сега е да се прибера в Йедо възможно най-бързо и да се подготвя за войната, която е неизбежна. Кияма и Оноши — дали ще ме подкрепят? Може да ме подкрепят, а може и да излязат срещу мен. А парче земя и няколко обещания са нищо, ако след четиридесет дни на моя страна преминат всички християни.
— Всичко е карма, Цуку-сан, нали?
— Да, господарю. — Алвито хвърли доволен поглед към капитана. — Торанага-сама казва, че нищо не можа да се направи. Такава е божията воля.
— Нима?
Внезапно откъм галерата се разнесоха ударите на тъпана. Веслата се забиха с мощен замах във водата.
— Какво прави този човек, дявол да го вземе — изрева Ферейра.
И докато те наблюдаваха как галерата се отдалечава от кораба, флагът на Торанага се спусна, трептящ, от главната мачта.
— Изглежда, съобщава на всички проклети лодки в пристанището, че Торанага вече не е на кораба — забеляза Родригес.
— Какво ще прави сега?
— Не знам.
— Така ли? — вдигна вежди Ферейра.
— Така. Но на негово място бих се запътил право в открито море и бих зарязал фрегатата да се оправя както може — или поне бих опитал. Англичанинът ясно даде да се разбере, че трябва да насочат вниманието си към нас. Какво ще правим?
— Заповядано ви е да тръгвате към Йедо.
На Ферейра му се искаше да добави: и ако се врежеш в галерата, толкова по-добре. Но се въздържа, защото Марико ги слушаше.
Свещениците с облекчение се качиха в лодката и слязоха на брега.
— Вдигнете всички платна — развика се Родригес. Кракът му пулсираше от болка. — Юг-югозапад! Всички на работа!
— Сеньора, обяснете на Торанага-сама, че за него ще е по-добре да слезе долу. Там е безопасно — каза Ферейра.
— Той ви благодари, но предпочита да остане тук.
Ферейра сви рамене и се приближи до ръба на квартердека.
— Насочете всички оръдия! Заредете! Готови за стрелба!
Глава двадесет и осма
— Исоги — крещеше Блакторн и подканяше барабанчика да засили темпото. Не откъсваше очи от фрегатата, която се приближаваше с опънати платна, и се опитваше да отгадае следващото й действие. Запита се дали е преценил правилно, защото пространството вътре в пристанището беше много затворено, скалите бяха наблизо и само няколко метра ги деляха от гибелта или успеха. Вятърът принуждаваше фрегатата да маневрира и да са съобразява с неговата посока и сила — за да стигне изхода на пристанището, докато галерата се подчиняваше единствено на собствената си воля. Затова пък фрегатата беше по-лекоподвижна. А при последната си маневра Родригес ясно му даде да разбере, че за галерата е по-добре да се пази, когато на „Санта Тереза“ й трябва свободно пространство.
Ябу пак му дърдореше нещо, но той не му обръщаше внимание.
— Не разбирам — уакаримасен, Ябу-сан. Чуйте сега — Торанага-сама ми каза: Анджин-сан, ичи-бан има! Сега аз съм главен капитан-сан. Уакаримасу ка, Ябу-сан?
Той показа на японеца капитан какъв курс да държи по компаса, но онзи замаха красноречиво към фрегатата, която бързо ги настигаше на петдесетина метра отзад и отново им препречваше пътя.
— Дръж този курс, за бога — изрева Блакторн. Свежият вятър вледеняваше мокрите му дрехи, но студът го караше да мисли по-ясно. Вгледа се в небето. Луната не се закриваше от облаци, а вятърът беше попътен. Поне от тази посока не ни очакват опасности, каза си той. Боже, не закривай луната, докато не се измъкнем!
— Ей, капитане — извика той на английски, защото нямаше никакво значение на какъв език се обръща към японеца. И без това нямаше кой да преведе. — Изпрати някой за саке! Саке! Уакаримасу ка?
— Хай, Анджин-сан!
Един от моряците веднага хукна да изпълни нареждането. Както тичаше, погледна през рамо, изплашен от близостта на огромната фрегата и скоростта, с която се носеше към тях. Блакторн не промени курса си, опитвайки се да я принуди да завие, преди да е завзела всичкото пространство и да се е обърнала по посока на вятъра. Но тя нито за миг не се поколеба, а продължи да се носи към тях. Той извъртя галерата в последната минута и когато носът на другия кораб почти се беше забил в задната им палуба, чу командата на Родригес: