Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
— А-А-А-А-ХХХХ!
Шепа грудки удариха мантията над главата на Рон — влажните зелени коренчета сякаш се закачиха във въздуха, докато той се опитваше да ги изтърси.
— Има някой невидим там! — извика маскиран смъртожаден, посочвайки към тях. Дийн се възползва от моментното разсейване на смъртожадния, нокаутирайки го с едно Зашеметително проклятие, Долохов се опита да отмъсти, но Парвати изпрати към него Заклинание за пълно тяловкочанясване.
— Да вървим! — извика Хари и той, Рон и Хърмаяни хванаха здраво мантията и забързаха към края на Мраморната стълба във Входната зала с наведени глави, през мелето от бойци, подхлъзгайки се в локви от сок от грудките…
— Аз съм Драко Малфой, аз съм Драко, аз съм на ваша страна!
Драко беше на горната стъпало, умоляващ друг маскиран смъртожаден. Хари зашемети смъртожадния, докато минаваха покрай тях. Малфой, ухилен, се оглеждаше наоколо за своя спасител; Рон го цапардоса изпод мантията. Малфой падна върху смъртожадния, напълно объркан, устата му кървеше.
— За втори път днес ти спасяваме живота, двулично копеле такова! — изкрещя Рон.
Имаше все повече дуелиращи се по стълбите и в залата, смъртожадни, накъдето Хари погледнеше: Яксли, близо до входната врата, дуелиращ се с Флитуик; маскиран смъртожаден, биещ се с Кингсли точно до тях. Ученици тичаха във всички посоки, някои носещи или влачещи ранени приятели. Хари изпрати Зашеметяващо проклятие към маскирания смъртожаден, той пропусна, но насмалко да уцели Невил, който се появи отнякъде, заплашително размахвайки наръч Отровни Тентакули, които се закачиха радостно около близкия смъртожаден и започнаха да се увиват около него. Хари, Рон и Хърмаяни се втурнаха по мраморната стълба и някакво стъкло се разби отляво — слидеринският часовник, който отброяваше точките на дома, разсипа изумрудите си навсякъде и бягащите хора се запрепъваха и изпопадаха. Две тела паднаха от балконите, когато те достигнаха вратите и нещо сиво, което Хари бе взел за животно, се втурна на четирите си крака, за да забие зъби в тялото на единия от падналите.
— НЕ! — изпищя Хърмаяни и със оглушителен взрив от пръчката си отхвърли Фенрир Грейбек от тялото на немощно борещата се Лавендър Браун. Той се удари в мраморните перила и се опита да се изправи на крака. Тогава, с ярка бяла светкавица и пукот една кристална топка се изтресе на главата му и той се сгърчи на земята, без да мръдне повече.
— Имам още! — изпищя професор Трелони от перилата. — Още за всеки, който поиска! Ето…
И с движение подобно на сервис, тя извади друга огромна кристална сфера от торбата си, махна с пръчката си във въздуха и накара топката да полети из Голямата зала, преди да изхвърчи през прозореца. В този момент огромните дъбови входни врати се пръснаха на парчета и още от грамадните паяци си проправиха път през залата. Писъци на ужас разцепиха въздуха — биещите се, независимо смъртожадни или не, се разпръснаха и струи червена и зелена светлина полетяха към паяците, които ръмжаха и потръпваха, по-ужасяващи от всякога.
— Как ще се измъкнем от тук? — извика Рон изпод мантията, но преди Хари или Хърмаяни да могат да отговорят, те бяха изблъскани настрани — Хагрид се беше появил, изкачвайки бясно стълбите, размахващ розовия си чадър на цветя.
— Не ги ’ранявайте, не ги ’ранявайте! — викаше той.
— ХАГРИД, НЕ-Е!
Но той не бе и на половината път до Хагрид, когато го видя да се случва — Хагрид изведнъж изчезна между паяците и припкайки, с гнусни масови движения, те заотстъпваха под яростни атаки от заклинания, Хагрид се бе вмъкнал по средата им.
— ХАГРИД! — Хари чу някой да вика него, приятел или враг — не го интересуваше. Той скачаше от стъпало на стъпало надолу към тъмните дворове, а паяците се отдалечаваха на тълпи с плячката си. Той не можеше да зърне Хагрид.
— ХАГРИД!
Стори му се, че вижда огромна ръка измежду паяците, но когато понечи да хукне след тях, пътят му бе препречен от огромен крак, който се появи от тъмнината и разтресе земята, на която стоеше. Той погледна нагоре — огромен великан, двадесет стъпки висок стоеше пред него, главата му бе скрита някъде в тъмнината нагоре, само огромните му, подобни на дървета космати пищяли бяха осветени от светлината на замъка. С едно ужасяващо, плавно движение той счупи с юмрук един от горните прозорци и дъжд от стъкла заваля върху Хари, карайки го да се заслони във входа.