Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
— Господарю! — възрази Снейп, вдигайки пръчката си.
— Не може да стане по друг начин! — каза Волдемор. — Аз трябва да владея Пръчката, Сивиръс. Владеейки пръчката, ще владея и Потър накрая.
И Волдемор замахна с Могъщата пръчка във въздуха. Тя не стори нищо на Снейп, който за части от секундата изглежда помисли, че се е спасил, но после намерението на Волдемор се изясни. Клетката на змията се носеше из въздуха, и преди Снейп да може да направи каквото и да е, освен да извика, тя обви главата и раменете му и Волдемор заповяда на змийски език:
— Уби-и-ий!
Чу се ужасяващ вик. Хари видя как лицето на Снейп изгуби и малкото цвят, който му бе останал, то побеля, черните му очи се разшириха, докато зъбите на змията се забиваха в гърлото му. Той неуспешно се опита да избута клетката от себе си, но коленете му отказаха и той се строполи на земята.
— Съжалявам — каза Волдемор студено.
Той се обърна, не изпитваше и капчица тъга, нито угризение. Беше време да напусне бараката и да атакува, с пръчка, която сега щеше да изпълнява напълно заповедите му. Той я насочи към блестящата клетка на змията, която се издигна нагоре, освободи Снейп, който удари глава в земята, кръв струеше от раната на врата му. Волдемор прекоси стаята без да погледне назад и огромната змия се понесе след него със защитата си.
Обратно в тунела и в съзнанието си, Хари отвори очи — той бе наранил кокалчетата на ръката си, когато я бе захапал за да не извика. Сега гледаше през тънката цепка между щайгата и стената, наблюдавайки крак в черен ботуш да стъпва по пода.
— Хари! — прошепна Хърмаяни зад него, но той вече бе насочил пръчката си към щайгата, която му пречеше да вижда. Тя се вдигна във въздуха на няколко сантиметра и кацна тихо настрани. Колкото можеше по-тихо, той се вмъкна в стаята.
Той не знаеше защо го прави, не знаеше защо приближава към умиращия мъж, не разбираше какво бе почувствал, когато бе зърнал бялото лице на Снейп, пръстите, опитващи се да запушат кървящата рана на врата му. Хари свали мантията-невидимка и погледна надолу към човека, когото бе мразил, чийто разширени черни очи бяха зърнали Хари, докато се бе опитвал да проговори. Хари се надвеси над него и Снейп хвана мантията му и го дръпна към себе си.
Ужасяващ, стържещ, бълбукащ шум се разнесе от гърлото на Снейп:
— Вземи това… вземи го…
Още нещо, освен кръв, се процеждаше от Снейп. Нещо сребристосиньо, нито газ, нито течност бликаше от устата, ушите и очите му и Хари знаеше какво е, но не знаеше какво да прави… но тогава бутилка, измагьосана от въздуха бе мушната в треперещите му ръце от Хърмаяни. Хари изля сребърното вещество с пръчката си в нея. Когато бутилката бе пълна до горе, а Снейп изглеждаше, сякаш в него не бе останала и капка кръв, захвата му върху робата на Хари отслабна.
— Погледни… ме… — прошепна той.
Зелените очи срещнаха черните, но след секунда нещо в дълбините на тъмните изглежда изчезна, оставяйки ги фокусирани, празни и безизразни. Ръката, която държеше Хари тупна на пода и Снейп не помръдна повече.
Глава тридесет и трета
ПРИКАЗКАТА НА ПРИНЦА
Хари остана коленичил до Снейп и просто се взираше в него, докато съвсем изненадващо един висок студен глас проговори толкова близо до тях, че Хари подскочи на крака, стискайки здраво бутилката в ръце, помислил, че Волдемор е влязъл отново в стаята.
Гласът на Волдемор отекна през стените и вратата и Хари осъзна, че говореше на „Хогуортс“ и околностите, така че жителите на Хогсмийд и тези, които все още се биеха в замъка да могат да го чуят ясно, все едно е застанал до тях, дишайки във вратовете им, на един смъртоносен удар разстояние.
— Вие се бихте — каза студеният висок глас — храбро. Лорд Волдемор умее да цени смелостта.
При все това, понесохте тежки загуби. Ако продължавате съпротивата срещу мен, всички ще умрете, един по един. Не желая това да става. Всяка пропиляна капка магическа кръв е загуба и разточителство. Лорд Волдемор е милостив. Заповядвам на войските си да се оттеглят незабавно. Имате един час. Приберете жертвите си и се отнесете с тях достойно. Лекувайте ранените измежду вас. Сега се обръщам, Хари Потър, директно към теб. Ти позволи на своите приятели да умрат за теб, вместо да се изправиш лично срещу мен. Ще чакам един час в Забранената гора. Ако в края на този час не си дошъл при мен, не си се предал, тогава битката продължава. Този път ще вляза в боя лично, Хари Потър, и ще те намеря, и ще накажа всеки останал мъж, жена и дете, които са се опитали да те скрият от мен. ЕДИН ЧАС…