Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
Малфой, Краб и Гойл бяха завладяни от гледката: Хари, Рон и Хърмаяни спряха на място — огнените чудовища обикаляха около тях, идвайки все по-близо и по-близо; нокти, рога и опашки ги шибаха и горещината беше като стена около тях.
— Какво можем да направим? — изпищя Хърмаяни през оглушителното бучене на огъня.
— Тук!
Хари сграбчи чифт големи метли от купчината вехтории наблизо и хвърли едната на Рон, който издърпа Хърмаяни зад себе си. Хари преметна крака си над другата и със силно отблъскване от земята те се понесоха във въздуха, едва избягвайки острия клюн на една огнена граблива птица, която щракна с него към тях. Пушекът и горещината бяха поразителни — под тях измагьосаният огън унищожаваше вещите на поколения преследвани ученици, престъпните резултати на хиляди забранени експерименти, тайните на хиляди хора, потърсили убежище в стаята. Хари не можеше да види и следа от Малфой, Краб и Гойл. Той се спусна колкото можеше по-ниско над грабещите огнени чудовища, опитвайки се да ги намери, но нямаше нищо друго, освен огън. Какъв ужасен начин да умрат… той никога не е искал това…
— Хари, да се махаме, да се махаме! — извика Рон, макар че не можеше да види къде е вратата през черния пушек.
И тогава Хари чу слаб, плачлив човешки писък от бъркотията, която лакомите пламъци причиняваха.
— Прекалено… е… опасно! — извика Рон, но Хари се завъртя във въздуха. Очилата даваха известна защита на очите му от пушека, той леко докосна огнената буря отдолу, търсейки признаци за живот, крайник или лице, което още не е обгорено като въглен…
И той ги видя — Малфой, с ръце, обвиващи тялото на Гойл, който беше в безсъзнание, и двамата върху нестабилна купчина обгорели бюра и се гмурна надолу. Малфой го видя да се приближава и вдигна ръка, но макар че я хвана, Хари знаеше, че това не е на добре. Гойл беше прекалено тежък и ръката на Малфой, покрита с пот, се изплъзна веднага от тази на Хари…
— АКО УМРЕМ ЗАРАДИ ТЯХ, ЩЕ ТЕ УБИЯ, ХАРИ! — изкрещя Рон, и докато огромна огнена химера ги нападаше, той и Хърмаяни издърпаха Гойл на тяхната метла и се издигнаха, въртейки се и криволичейки из въздуха, а Малфой се изкатери зад Хари.
— Вратата, давай към вратата, вратата! — изпищя Малфой в ухото на Хари и той побърза след Рон, Хърмаяни и Гойл през издигащия се на талази въздух, едва дишайки. Навсякъде около тях последните неизгорели предмети създанията на измагьосания огън ги хвърлиха във въздуха като по време на лудешко парти. Чаши и щитове, блещукаща огърлица и стара, потъмняла диадема…
— Какво правиш, какво правиш, вратата е натам!! — изкрещя Малфой, но Хари направи остър завой и се гмурна. Той виждаше на забавен кадър как диадемата пада, обръщайки се и блестейки, докато падаше към пастта на зинала огнена змия и тогава… той я улови! Хари пикира отново, когато змията се хвърли след него, извиси се високо и се насочи право към вратата, която, надяваше се стои отворена — Рон, Хърмаяни и Гойл бяха изчезнали. Малфой пищеше отчаяно и беше сграбчил Хари толкова здраво, че чак го болеше. Тогава, през дима, Хари видя правоъгълен отвор на стената и насочи метлата към нея; мигове след това чист въздух запълни дробовете им и те се блъснаха в стената пред тях. Малфой, на който му се повдигаше, падна от метлата и легна по лице, задъхвайки се и кашляйки. Хари се извъртя и се изправи, вратата на Нужната стая беше изчезнала и Рон и Хърмаяни седяха на земята зад все още безжизнения Гойл, дишайки тежко.
— К-краб? — заеквайки изрече Малфой, когато успя да проговори. — К-к-краб…
— Той е мъртъв! — каза Рон остро.
Тегнеше тишина, нарушавана само от кашляне и пъхтене. Тогава няколко силни удара разтърсиха замъка и процесия перленобели безглави фигури преминаха покрай тях на коне, галопирайки, техните глави ревяха кръвожадно под мишниците им. Хари се олюля на краката си, когато безглав ловец премина и се огледа наоколо — битката все още продължаваше навсякъде около тях. Хари можеше да чуе повече писъци от тези на оттеглящите се призраци. Паника се надигна в него…
— Къде е Джини? — попита той остро. — Тя беше тук. Мислех, че ще се върне в Нужната стая.